Диктаторите са интересни хора. В началото носят надежда и народът ги обича, а след това стават враг номер едно на нацията. Всичко идва от факта, че се самозабравят и не могат да се справят с властта, която ги опиянява. Саддам Хюсеин е фигура, чието управление на терора е подкрепено от САЩ. Това е така до момента, в който вече не може да изпълнява политическия си дневен ред в Близкия изток. След това бива свален точно от страната, която го е подкрепяла и екзекутиран от своята родина. Кой е Саддам Хюсеин и защо е наричан Багдатският касапин предстои да разберем.
Трудното детство
Хюсеин е роден на 28 април 1937 г. в Ал-Ауджа, намиращ се в близост до иракския град Тикрит. Докато майка му е бременна с него, баща му и брат му умират от рак. Майка му – Сабха, решава да направи аборт и да се самоубие, но не успява. Затова, когато той се ражда, тя го предава на брат си, защото не иска да има нищо общо с него. До десетгодишна възраст той живее при вуйчо си, който му повлиява фундаментално по отношение на политическите идеологии, по-специално национализма и омразата към кюрдите и шиитите, които ще останат вкоренени за цял живот в него. Майката на Саддам се жени повторно за мъж на име Ибрахим ал Хасан. Така той се връща при майка си. Доведеният му баща е толкова агресивен, че редовно го пребива и той решава да избяга обратно в дома на вуйчо си. Там той прекарва остатъка от детството си, а след това записва да учи право.
Превратът
Повлиян от възгледите на вуйчо си, на 20 годишна възраст Саддам се присъединява към Баасистката партия, която насърчава общоарабското единство в Близкия изток като отговор на колониализма и империализма, особено по отношение на петрола в региона. Настоящият президент на Ирак – Абд Ал-Карим Касим, обаче не иска да се присъедини към Обединената арабска република. Заради това Баасистите правят опит да го убият, а в покушението участва и Саддам. През 1968 г. лидерът на парията Ахмед Хасан ал-Бакър провежда безкръвен преврат срещу брата и наследник на Абдул Салам „Ариф“, Абдул Рахман „Аариф“. Ролята на Саддам е незначителна, но Ал-Бакър застава начело на новото правителство, а Саддам става негов заместник. След това той елиминира лидерите, които не са баасисти, но са участвали в преврата.
Като заместник Саддам извършва много модернизиращи реформи, които водят до подобрения в здравеопазването, образованието, селското стопанство и транспорта в Ирак. Той също поставя нефтената промишленост под иракски контрол, така че тя да не може да бъде експлоатирана от западните сили, особено от Обединеното кралство и САЩ. В допълнение към модернизирането на реформите, той вярва, че бъдещето и сигурността на Ирак зависи от военната мощ. Затова разработва химическо оръжие, което често използва срещу иракски цивилни, главно кюрди, живеещи в северната част на страната.
Когато Саддам става президент…
Саддам е фактически лидер на Ирак дълги години, а през 1979 г. той принуждава ал-Бакър да си подаде оставката. Това събитие се случва същата година, когато светът гледа с тревога какви ефекти ще има революцията върху иракското мнозинство. По-малко от седмица след като официално се присъединява към президентството Саддам свиква среща с всички лидери на партията Баас. На нея прочита списък от 68 имена. Хората, чиито имена казва, биват арестувани и осъдени за държавна измяна. А 22-ма са екзекутирани. В рамките на една година повечето му противници са убити.
Войната с Иран
През септември 1980 г. Саддам нахлува в Иран, по всяка вероятност, за да потуши въстанието на шиитите там и да предотврати нахлуването им в Ирак. Иранско-иракската война ще продължи близо десетилетие и ще отнеме над милион животи от всяка страна. Въпреки че Ирак очевидно е воюващата страна и прави първия ход като нахлува в Иран, много страни, включително САЩ, дават подкрепата си за Ирак и предоставят на Саддам голямо количество оръжия и боеприпаси, както и финансови средства, които той използва за борбата срещу Иран. През 1988 г. международното посредничество за прекратяване на огъня слага край на Ирано-иракската война. Нито една от страните не се обявява за победена, а Саддам не получава нито територия, нито права върху петрола. През 1990 г. той се опитва да овладее нефтените находища на Кувейт при нашествие, което предизвиква войната в Персийския залив. Част от условията за прекратяване на войната в Персийския залив включват Ирак да се откаже от своята програма за химическо оръжие, която е използвана за убийството на много иракски цивилни. Една от най-известните химически атаки е Халабжа, при която синапеният газ и неидентифицираните агенти убиват или раняват около 15 000 души.
Страната на монетата се обръща
След атентатите на 11 септември Владимир Путин вярва, че Ирак създава оръжия за масово унищожение, които могат да бъдат използвани в още по-голяма терористична атака. Това води до американската инвазия в Ирак. Въпреки че първоначално САЩ подкрепят Саддам главно през 80-те години на миналия век, една от основните цели на инвазията през 2003 г. е да бъде намерен Саддам. Багдад бързо се пълни с членове на американските сили, но Саддам изчезва. Военните предприемат масово издирване. Осем месеца след първото нашествие в Ирак, група американски войници го намират да се крие в бункер близо до селска къща в близост до родния му град Тикрит. Саддам е поставен под попечителството на правителството на Съединените щати, но законно бива предаден на временното иракско правителство за съдебен процес. Наред с други престъпления се оказва, че той е разрешил изнасилването като вид политически инструмент. По време на процеса мнозина забелязват, че той се държи странно, което кара някои да поставят под съмнение неговата психическа стабилност. Той оспорва легитимността на съда, защото все още легално е президент на Ирак. Процесът продължава над две години.
Краят
През декември 2006 г. съдът признава Саддам за виновен в престъпления срещу човечеството и дава смъртна присъда. Същата присъда получават и някои от членовете на семейството му, включително двама негови полубратя. Всички обжалват присъдата, но без успех.
Саддам изразява желание да бъде екзекутиран чрез разстрел, но вместо това той е обесен на 30 декември 2006 г. Така си отива един от най-скандалните диктатори, който ще остане в историята като дикатора, убил най-много свои приближени хора.
