Световните лидери: Хомейни – човек от народа?

13/08/2020

Хомейни е върховеният лидер на Ислямска република Иран, който управлява до 1989 г. Единственият лидер в мюсюлманския свят, който съчетава политическа и религиозна власт като държавен глава. Той встъпва в длъжност през 1979 година, а пътят му към властта е дълъг и осеян с камъни. Налага му се да води битки, докато е в изгнание в Ирак, в продължение на десетилетие. Как успява да стане върховен лидер, предстои да разберем.

Вдъхновен от Господа

 

Рухолах Мусави се ражда на 24 септември 1902 г. в образовано семейство от малкото село Хомейн в Иран, изповядващо шиитската вяра. Рожденото му име означава „вдъхновен от Господа“. По-късно Мусави приема наименованието на селото си като свое фамилно име, като става известен в национален мащаб и в международен план – като Рухолах Хомейни. На шестмесечна възраст губи баща си, затова майка му трябва да поеме и двете роли. Като дете Хомейни е възпитано, здраво и активно момче, което се отличава във спортните занимания. Така в целия град Хомейн Мусави става известен като шампион по висок скок. Въпреки любовта си към спорта на открито, е също така и много ученолюбиво дете. Обича религиозната и класическа поезия, откроява се в изучаването на Корана. Но, когато Мусави става на 16 години, губи майка си от холера, която се е разпространила в цялото село. Така, глава на семейството става Сеед Муртеза – по-големият брат на Хомейни. Факт е, че и двамата братя силно се задълбочават в религиозното учение и затова получават статут на ”Аятола”- статут, даден само на най-добрите шиитски учени.

В дълбините на Шиизма

 

След като Сеед Муртеза става глава на семейството, той забелязва афинитета на по-малкия си брат Мусави към религиозното изучаване и научните занимания. Решава да изпрати 18-годишния Рухолах в Султанабад през 1920 г. Там той прекарва 3 години в учене при Язди Хаири – един от най-известните ислямски учени. Когато Хаири напуска Султанабад и се отправя към свещения град Кум през 1923 г., Хомейни отива с него, за да продължи обучението си и да преподава на по-младите ученици. Седем години по-късно Хаири умира, той бива наследен от Аятолах Боруджерди. Мусави продължава своето учение и обучаването на нови ученици в училището при Боруджерди. Хаири силно вярва в убеждението, че религията не трябва да се включва в управлението. Боруджерди споделя това вярване и го преподава на своите ученици. Реза Шах, лидерът на Иран, по това време работи неуморно за намаляване на силите и влиянието на религиозните лидери. Междувременно бъдещият най-могъщ религиозен лидер в Иран, подобно на предшественика си, остава безмълвен, като насърчава своите последователи да направят същото.

 

През 50-те години на миналия век синът на Реза Шах – Мохамед Реза Пахлави – се обръща към САЩ за помощ, тъй като протестите за демократична реформа нарастват в Техеран. На Хомейни не му е позволено да изрази недоволството си от това, което той разглежда като своя страна, отхвърляща ислямските ценности. Разочарован, Хомейни насочва вниманието си към преподаването. Така, работейки всеотдайно със своите студенти, той ги прави част от неговата кауза, като по-късно те ще станат негови привърженици в революцията.

Всеобщият любимец

 

През 1961 г. Аятола Боруджерди умира, а Хомейни става най-силният религиозен лидер в Иран. Той публикува съчинения за ислямските учения и привлича вниманието на много шиитски последователи. Иранците навсякъде гледат на Хомейни като на човек, модел на подражание. На следващата година той организира религиозните водачи на Иран срещу най-новото предложение на шаха. Шахът настоява за законопроект, който означава, че служителите вече не трябва да се кълнат в Корана. Това отприщва верижна реакция, която напълно ще промени политиката в Иран. В средата на 1963 г. Хомейни публично отрича шаха, казвайки, че ако не промени политическата посока на Иран, хората ще се радват да го видят да напусне Иран. Хомейни бива хвърлен в затвора, което предизвиква масови вълнения и протести. Протестът, който бил посрещнат с военна сила от правителството на шаха, продължава една седмица. След освобождението си от затвора, Рухолах се връща в град Кум.

През това време шахът продължава да плаща данъци на Америка, която също се занимава с израелската политика по онова време. Това кара Хомейни да заяви, че евреите ще превземат Иран и че САЩ разглеждат иранците като роби на западните идеали. Той отново е арестуван, но този път е депортиран в Турция. И, понеже в Турция му се забранява да носи традиционното си религиозно облекло, той заминава за Ирак, където живее през следващите 12 години.

Бунтове от разстояние

 

До края на 70-те години привържениците на Хомейни продължават да протестират в Иран, въпреки че религиозният лидер не се допуска в родината си. Поради продължаващите протести иранският шах се среща с иракски служители, за да може Хомейни да се отдалечи по-далеч от Иран. Той се надява, че отстранявайки Хомейни от района, ще може да премахне влиянието му над хората на Иран. Така Хомейни получава ултиматум от иракските войници – или прекратява и се отказва от всякаква политическа дейност или напуска Ирак. Планът на Шаха се оказва несполучлив – Хомейни се мести в Париж, където остава няколко месеца.

Могъщият лидер

Докато живее в Париж, Хомейни продължава да създава проблеми на Иран. Хората се бунтуват по улиците, с нарастването на иранската революция шахът напуска Иран, за да избяга от политическата жега и получава убежище в САЩ. Хомейни се завръща в родината си, за да възстанови страната, както отдавна иска. Той дава заповед на духовниците да работят върху новата ислямска конституция на Иран и се опитва да премахне лика на демокрацията.

 

Хомейни продължава да разчиства сметките си със всички свои врагове. През ноември 1979 малка група протестиращи щурмуват посолството на САЩ в Техеран. Хомейни вижда в това възможност да се противопостави на западното влияние и взима всички в сградата за заложници. Кризата със заложниците продължава две години, докато Иран се огъва под натиска на петролното ембарго, търговските санкции и войната, започната от Саддам Хюсеин и Ирак. Войната с Ирак ще продължи осем години и ще струва стотици хиляди животи, но това е история, която ще ви разкажем друг път.

 

Тези редове са посветени на Хомейни, който смеси политика и религия, като за поред път показа на света, че това е възможно най-лошото решение, което един лидер може да вземе.

от

публикувано на: 13/08/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: