Фантастичен „Лудогорец”. Това е факт, независимо на кого му харесва и на кого – не. Тимът на Кирил Домусчиев има зелена светлина пред спечелването на трета поредна шампионска титла у нас. В същото време „зелените” са абсолютният хит на есента в Лига Европа, където по категоричен начин спечелиха първото място в групата си, постигнаха и две победи над един от най-реномираните холандски клубове въобще – ПСВ „Айндховен”. Невероятно е как за нивото на българския клубен футбол този отбор играе на два фронта и се справя прекрасно. „Лудогорец” успя да се измъкне от мъртвата хватка на посредствеността в родния ни спорт и да заприлича на европейски отбор.
Мнозина още търкат очи, опитвайки се да осмислят неочаквания факт. Както и новото статукво в българското първенство. За „Лудогорец” се изприказва какво ли не. Имали голям късмет, съдиите им помагали, собственикът им бил галено дете на политическата власт. Дори във всичко изброено да има и милиграм истина, това не сглобява пъзела. А най-вече – начинът на работа на футболното чудо от Разград.
Първото и задължително условие е налице – финансова стабилност. Второ – отлична организация на всички нива. С ясно разпределение на работата на всеки. И без завист и интриги. Като черти от народопсихологията и в родния футбол ги има в изоболие. Затова краката ни се хлъзгат и не можем да изкачим следващото стъпало. Още един важен фактор – перфектната до момента селекционна политика на „Лудогорец”. Много хитро привличане на куп утвърдени играчи в нашата „А” група с опит и манталитет на победители. Плюс отлична скаутска мрежа, в резултат на която в Разград пристигнаха футболисти от чужбина, които е немислимо в момента да бъдат привлечени в друг роден клуб. Това е коктейлът на успеха на „Лудогорец”. Не е гениален – просто много добре приложение на европейските футболни стандарти на работа.
Пред „Лудогорец” обаче сега стои проблем. Как да задържи европейското ниво? Защото нивото на клуба влиза неминуемо в рязък конфликт с действителността в българския футбол. Със закостенялото мислене, завистта и ниския професионализъм. Дали надигнатата глава ще бъде обратно дръпната в адския казан на клубния ни футбол, предстои да разберем. С други думи, на „Лудогорец” му трябва силна конкуренция. А тя почти липсва.
Къде са грандовете на българския футбол ЦСКА и „Левски”? Феновете на двата клуба усещат хининовия вкус на коктейла от безпаричие, лошо управление и посредственост. С редки проблясъци на терена, които още на следващата седмица изчезват. Вижте класирането – ЦСКА е на 11 точки от „Лудогорец”, а „Левски” на 15! Ако някой бе казал подобно нещо до скоро, щяхме да го обявим за по-голям еретик и от богомилите. Но реалността е друга. Каноните на клубния ни футбол са разбити, а София в момента не е и футболната столица на България. За сметка на това на картата на Европа грейна географското разположение на Делиормана. А лицето на софийските клубове сега е посредствеността, партизанските войни и пълният хаос във всяко отношение. Собственикът на „Лудогорец” Кирил Домусчиев каза ясно — „Искам силна конкуренция!” А в същото време феновете на ЦСКА пишат във форумите — продавай си играчите, взимай парите и се връщай обратно на „Армията”… Само че Домусчиев стигна твърде далеч, за да потопи печелившия си бизнес проект в сълзите на сантимента.
