The Shows Must Go On – YouTube каналът, който раздава радост за душата и ума по време на Ковид времената, затворили ни вкъщи, допълва програмата си с няколко филмови адаптации на Шекспирови пиеси. Те излизат на стрийм в понеделник и остават на канала за цели седем дни!
Тази седмица, до 22 ноември, имаме възможността да се насладим на една брилянтна трагедия от Шекспир – кървавата история за опиянения от властта шотландски пълководец Макбет и неговата лейди, която отива дори по-далече от него в стремежа за политическа мощ. Телевизионната адаптация на бродуейската пиеса оживява на екрана, поставена в модерни времена, в атмосфера на съветска диктатура, задаваща паралел между тогавашните диктатори и Макбет. Режисирана от Рупърт Гулд, в главните роли влизат сър Патрик Стюарт като шотландския генерал и Кейт Флийтууд като лейди Макбет.
Шекспир и „Макбет“
Когато през 1603 г. Джеймс VI – крал на Шотландия – става и Джеймс I – крал на Англия, – страната оживява за всичко свързано с Шотландия и именно към нейната история се обръща Шекспир за материал. И го открива. Едно зрелище от насилие, предателства и изменници, съветвани от вещици са залегнали в историята на Шотландия. Това са точно съдбоносните и конспиративни вярвания, спохождащи параноичния ум и на самия Джеймс I, така че новата пиеса е щяла да му хареса.
„Макбет“ е най-кратката трагедия на Шекспир и една от най-популярните му пиеси, за която се предполага, че е написана между 1602 и 1608 година. Някои исторически изследователи все пак смятат, че премиерата ѝ е била през 1606 г. в Хамптън, където е присъствал и крал Джеймс I – покровителят на театралната трупа „Мъжете на краля“, за която Шекспир пише.
В пиесата Макбет е шотландски генерал под управлението на крал Дънкан. Три вещици обаче казват на генерала, че той ще заеме трона. Предсказанието се загнездва в ума на иначе благородния воин, но неговата съпруга – алчната лейди Макбет – е тази, която наистина подтиква мъжа си към промяна и двамата започват да планират убийството на краля. То се случва съвсем в началото на пиесата, за да се проследи последвалото разрушително управление на Макбет, неговото страдание и чувство на вина, показани в характерните за Шекспир халюцинации.
Като основен източник за своята пиеса Шекспир използва „Хрониките“ на Рафаел Холиншед, които отнасят тези събития до XI век. Макбет е истинска историческа личност, която според хрониките наистина е свалила от престола тогавашния крал Дънкан. Към тази история обаче, Шекспир адаптира и събития, случили се един век по-рано от управлението на Макбет. Това е именно мотивът за жестоката съпруга, която насърчава мъжа си да убие владетеля и постоянно го упреква и измъчва докато не го направи. Такава е била историята на крал Дъф, убит от Доналд, който бил подтикван от жена си да извърши жестокото деяние.
Проклятието на пиесата, която не трябва да се споменава
Идеята за проклятие присъства както в самата пиеса, така и около нея: в историята Макбет ще си навлече проклятие, убивайки краля, а в театъра има поверие, че в текста Шекспир е използвал истински заклинания от вещици, което ги разгневило и те проклели пиесата. Това означавало, че, ако в театър се спомене името „Макбет“ (без да е част от текста на представлението или репетиция), постановката ще бъде обречена на провал или ще се случи нещастие. Затова и пиесата в повечето случаи се нарича „Шотландската пиеса“, а за героите се говори като за „Г-н и Г-жа М.“ или „Шотландския крал“.
През годините поверието е засилило своята сила, „причинявайки“ няколко инцидента по време на представление на „Макбет“. Едни от най-известните са: падането от сцената на актрисата Даяна Уинярд от близо 5 метра през 1948 г.; пожарът, изгорил до основи Националния театър „Дона Мария II“ в Лисабон в същата нощ, в която се е играла „Макбет“ и постановката от 1980 г., в лондонския театър „Олд Вик”, която претърпява няколко малки сценични инцидента. Последвалата смазващо негативна критика става причина за разпускането на театъра.
Друга потресаваща случка около Шекспировата пиеса е свързана с българския певец Банчо Банчевски, който живее и работи в Ню Йорк. Като голям фен на операта, той често посещава „Метрополитън опера“ и винаги сяда на най-близките до сцената места, с билети, дадени му от приятели, работещи в компанията. На 23 януари 1988 г. Банчевски посещава съботно представление на операта „Макбет“ на Верди и необичайно заема място на петия балкон. В интервала между второ и трето действие той сяда на парапета и полита надолу. Остава загадката: самоубийство или нещастен случай. Факт е обаче, че самият Банчевски много години преди това изиграва малка роля в представлението „Макбет“ в Берлин.
Рупърт Гулд и „Макбет“
Очевидно има много смели режисьори, актьори и продуценти, та дори и сценични работници, които неглижират проклятието или кръстосват пръсти, плюят през рамо и се въртят три пъти на място, надявайки се да няма инциденти или фалити. Това доказват множеството адаптации на Шекспировата пиеса, която е в постоянна продукция от 1660 г. насам и всъщност е една от най-успешните.
Рупърт Гулд („Джуди” 2019 г.) е един от безстрашните режисьори, осмелили се да се заемат с Шекспировата пиеса. През 2007 г. той прави изключително успешна постановка, решавайки да направи сценографията в съветски стил, с действие, развиващо се някъде в Централна Европа. Главните актьори са сър Патрик Стюарт като шотландския генерал Макбет и съпругата на Гулд – Кейт Флийтууд – като Лейди Макбет. Пиесата прави изключително представяне на „Уест Енд“, а на следващата година и на „Бродуей“. Успехът на представлението носи на Стюарт няколко номинации за най-добър актьор, сред които номинация за награда „Тони“ и „Лорънс Оливие“. Рупърт Гулд от своя страна грабва наградата „Оливие“ за най-добър режисьор.
През 2009 г. Гулд решава да направи телевизионна адаптация на своята постановка, където господстват диктатура, шпионаж, война и подземни коридори, в които мракът и стерилността създават чувството за трагедия. Трите вещици, които тук се появяват като медицински сестри с болнични маски, някак особено и прекалено пророчески се вписват в реалността на 2020 година. А Рупърт Гулд и за момент не се е поддал на проклятието на „Макбет“, дори напротив, твърди се, че това е най-успешният му проект. А той е на ваше разположение на канала The Shows Must Go On до неделя, 22 ноември:
