За политиката могат да се кажат много неща. Това е една двулична игра, в която всяка страна иска да спечели. Приятели няма – има само интереси. Интересен факт е, че болшевиките идват на власт в Русия на 7-и ноември. Този ден обаче не е случаен – това е рожденият ден на Лев Троцки, един от водещите философи-марксисти от 20-и век и близък съюзник на Владимир Ленин. Троцки е също така един от водещите кандидати за наследник на Ленин като лидер на болшевиките, но губи от фракцията на Сталин във вътрешнопартийна борба. Неговите идеи и виждания още влияят на лявото движение по целия свят. За това предстои да ви разкажем.
Началото
В южна Украйна, тогава част от Руската империя, на 7 ноември 1879 г. е роден Лейба Давидович Бронщайн. Той е част от богато еврейско семейство на фермери. По време на обучението си в Одеса се присъединява към революционното движение и е арестуван и депортиран в Сибир. По-късно, през 1902 г., бяга, изоставяйки съпругата си и двете си деца. Първоначално се укрива в Лондон с фалшив паспорт под името „Троцки“, с който се сдобива от охраната на затвора в Одеса. В Лондон се запознава с друг политически изгнаник и колега-марксист, чието име всеки един от нас е чувал поне веднъж – Владимир Илич Улянов или Ленин. Двамата мъже се срещат още в началото на пътя си, като по-късно обединяват сили в Русия за една голяма революция.
Стратегът
Както казах по-рано, Троцки се среща с Владимир Ленин в Лондон през 1902 г. и Ленин му повлиява много. Когато през 1918 г. избухва Руската гражданска война между болшевиките и промонархистките „бели“ сили, Троцки на практика създава Червената армия от нулата. Пътува много из Русия с влак, сформира и управлява военни части. Според собствените му оценки, влакът е изминал повече от 65 000 мили по време на войната. Най-голямата сила на Троцки, разбира се, са уменията му на оратор. Никой не може да отрече способността му да командва и вдъхновява. Много от анализаторите приписват победата на болшевиките в Гражданската война на административния и стратегическия талант на Троцки. Той е интелектуалец в истинския смисъл на думата. За разлика от много други болшевишки лидери, той е образован, учтив и може да говори за изкуство. Интелигентността на Троцки обаче не го направи по-нежна личност. Подобно на други болшевики, той подкрепя концепцията за „червения терор“ – унищожаването на всички врагове на революцията. „Безмилостта – каза Троцки – е най-висшият революционен хуманизъм“. Веднъж той лично дава заповед за екзекуцията на всеки 10-и човек в полк, избягал от битка.
Ужасяващият край
В годините на революцията и гражданската война Троцки е вторият човек в болшевишката партия след Ленин. Но след като Ленин се разболява и умира през 1924 г., влиянието му започва да отслабва. Въпреки че Троцки е брилянтен теоретик и говорител, не е имал много социални умения. Най-близките му помощници го възхваляват, но до последно той остава самотна фигура в партията. Йосиф Сталин, който заема по-скромна позиция в партията през първите години след революцията, поема инициативата и успява да убеди другите членове да се присъединят към него. Троцки презрително нарича Сталин „най-забележителната посредственост на нашата партия“, но тази „посредственост“ успява тихо да спечели мнозинството от обикновените болшевики, което му носи победата във вътрешнопартийните спорове. През 1929 г. е депортиран от Съветския съюз. Сталинската пропаганда го трансформира в гнусна фигура, целяща да събори революцията. Първо живее в Турция, след това във Франция, а след това в Норвегия, преди да му бъде отказано убежище и да бъде депортиран в Мексико. През годините на изгнание Троцки остро критикува Сталин за предателство към марксизма. По думите му „оловният бюст на бюрокрацията надвишава главата на революцията“. През 1939 г. Сталин заповядва да бъде елиминиран, а година по-късно Троцки, тогава 60-годишен, е смъртоносно прободен с ледокоп от съветския агент Рамон Меркадер в дома си в Койоакан, Мексико. Троцки е погребан в имота. Скромен обелиск със сърп и чук украсява гроба на някогашния силен водач на революцията.
