От Бах до Армстронг – творците вдъхновяват следовниците си, които им посвещават свои заглавия. С цитати и без, с музика и с думи. Стиловете нямат значение, свободата на импровизацията е основна. Ейтор Вия-Лобос трансформира Бах в шоро с поредицата си “Bachianas Brasileiras”. Хосе-Луис Монтон и Горка Ермоса го вкарват в своята „Фламенко-ечеа“ (къща на баски). Клод Болинг, Камий Берто, “Les Double Six” пеят за Дюк Елингтън, Чарли Паркър и Майлз Дейвис, самият Майлз оживява и с Кийт Джарет, и с Мишел Петручани, а Паоло Фрезу свирейки си говори с Чет Бейкър.
Уейн Шортър и Тониньо Орта приживе на Завинул му посвещават балада, Боби Макферин и Висенте Амиго правят същото за Пат (Матини). Трибютите преди всичко са за отлетели на небесния сешън. Диего Ембер и Андре Чекарели почитат Чарли Хейдън, Ииро Рантала – приятеля Йосбьорн Свенсон. Чано Посо присъства като анимационен герой на Хавиер Марискал и Фернандо Труеба в посветения на Бебо Валдес „Чико и Рита“.
Митичните музиканти като Орфей влизат в колективния имагинариум дори и в черен цвят, веднъж пресъздадени от Луис Бонфа за едноименната романтична трагедия отпреди 60 години на Марсел Камю. Полу-митичният Карузо вече бе обект на един друг наш кураторски плейлист, но няма да пропуснем възможността и тук да чуем посветения му хит с бразилката Зизи Поси.
Отделен плейлист заслужават много силните родови и приятелски посвещения във фламенкото – тук присъства само Пако де Лусия в сърцата на двамата му сайдмени и наши приятели Хорхе Пардо и Карлес Бенавент и Камарон в това на Томатито. За сметка на това изобилстват теми с блуз звучности за имена като Бен Уебстър, Фили Джо Джоунс, Бени Море и Дизи Гилеспи. Ню-джазмените от „Бахама Соул Клъб“ трансформират „Billie’s Bounce“ на Паркър и Дизи в „Dizzie’s Bounce“. Само за протокола, оригиналът не е за Били Холидей, а за агента на Дизи, Били Шоу. Засега толкова с просвещенията за посвещенията.
