Хем джаз, хем бира

25/07/2019

В края на разказа ни за кафето стана дума за манифеста на пруския крал Фридрих към поданиците му: да не пилеят пари за кафе, а да пият бира. Бирената тема излиза на преден план в творчеството на двама френски композитори от 19-ти век, когато е нейният индустриален подем, но за тях накрая. Още повече, че в най-известната си опера – „Фауст“, Шарл Гуно поставя дилемата бира или вино още във второ действие.

Не само индустриалната революция на базата на техническите изобретения поставя световното разпространение на бирата с това на джаза в една плоскост. Нека първо се спрем на предпоставките за почти едновременния им успех. Изобретяването на промишлените хладилници съвпада в общи линии по време с това на фонографа. Така и бирата, и джаз-изпълненията може да бъдат запазвани, а не само да се консумират на място, както пише Жан-Пол Сартр по повод начина на консумация на джаз.

 

Вторият фактор е комуникационен – развитието на ж.п. мрежите по цял свят благоприятства разпространението на бирата по същия начин, както това на радиоразпръскването по отношение на джаза.  Разбира се, бирата спрямо виното по онова време е същото като джазът спрямо класическата музика. Пътищата и на двете любими неща се пресичат по време на сухия режим в САЩ, когато джазмените са добре платени от мафията да свирят в нейните спийкийзи, където естествено бирата се лее като музиката от тромпетите и саксофоните.

 

 

За съжаление, и джазът, превърнал се в танцовата музика на няколко поколения, и бирата като масова напитка имат нерадостната съдба на победителите – униформизация на вкуса и глобализация на марките, без значение дали става дума за Глен Милър или за бирата, за която свири биг-бенда му в американската версия на най-известната чешка мелодия на миналия век, “Skoda Lasky”, a.k.a. „Beer Barrel Polka”. Но, както гласи закона на физиката – „на всяко действие има противодействие“ и в джаза то идва с би-бопа и последващите търсения на творци като Майлз Дейвис, чийто опус “Bitches Brew” е христоматиен пример за новаторство.

 

По същото време в САЩ започва т.н. „крафт революция“, а когато се честваше поредната кръгла годишнина на албума на Майлз, един от най-интересните американски пивовари-новатори, Сам Каладжоне направи едноименна бира – естествено, с етикет по обложката на плочата.

 

 

И тук стигаме до най-важното, изразявано на френски с израза “brassage des genres”(смесване на жанровете). Именно това позволява на джаза да остане не само музиката от миналото столетие, която е по-жива от всякога, а и на бирите в цялото им разнообразие да се превърнат в глокален феномен (глобален с локални измерения).

 

И понеже всичко е въпрос на вкус, в плейлиста ни, както в добро място за бира, има класики в жанра – “One Bourbon, One Scotch, One Beer”; болерос за любов и раздяла между две запенени халби – “Entre Espumas”; веселяшки импровизации с Емир Кустурица и сънародника му пианистът Боян З (Зулфикарпашич, в компанията на сакса на Жюлиен Луро); версии на вечния Брел от кралството на бирата; локални явления като латиноамериканската чича с едноименната банда и хипстърски-насочени чилаут музики, възхваляващи поредната ИПА или опит за ламбик извън родния му Брюксел. От бирените проекти, вдъхновени от джаза, заслужава внимание и посветената на Телониъс Монк бира, процент от продажбите на която отиват за фондация за даровити млади джазмени:

 

 

Българската бирена култура от последните 30 години не би била същата без менторските песни на незабравимия Бате Гошо, който преди участието си в Printemps de Bourges бе готов с френската си версия на парчето, възпитало хиляди младежи (и девойки):

 

 

Обръщам вниманието ви и към два специфични бирено-джазови проекта, първият към средата, а вторият – към края на плейлиста. Първият е свързан с детската песничка, използвана в заучаването на цифрите при обратно броене в американската ѝ версия за 99 бирени бутилки (на английски те са само десет и постепенно падат от стената). Сред 99-те кратки парчета в двойния албум сме подбрали хитове от миналия век с хумористично-променен текст.

 

Вторият проект – Ламбик – е доста специфичен и отразява същността на спонтанната ферментация, превръщаща за една нощ „запарката“ в най-стария стил бира на земята. След него е само Майлз, а пред него Йосбьорн Свенсон – музиката е за добре подготвени ценители, както и съответната бира.

 

 

Колкото до Гуно и Офенбах – те просто са прехода ни към следващия плейлист, посветен на виното в джаза и сродните му жанрове.

от

публикувано на: 25/07/2019

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: