„Ecco un caffè per amore il più bel pensiero d’amore bevo un caffè di colore in piedi sull’equatore“ (ето кафето с любов – най-хубавата мисъл за любов/пия кафе в цветове, стъпил на Екватора) – така поетът-певец Паоло Конте обобщава пословичната италианска страст към кафето в хилядите ѝ варианти – стретто, макиато, капучино, без да навлизаме в творчеството на баристите:
Институцията кафе/кафене има своите особености във всяка страна – бързото сутрешно кафе е на крак и само ароматите са общи с кафетата за късно сутрешно, ранно следобедно или привечерно мързелуване, флирт или просто среща на приятелки. Тук не включваме имагинерните „Три гълъба“ на Джо Дасен, холандските бруин кафе и белгийските биер кафе, но не можем да минем без „кафетин“ – едно от местата, където Пиацола ситуира танцуващите танго в 30-те. Танго и смляно у дома кафе са в основата и на това парче на Кейт Буш:
С право много страни, известни с неповторимите си музикални стилове, могат и претендират да са наричани „родина на кафето“. Оттам са и вечни мелодии, свързани и с босата, и с румбата, и с калипсото. Лаундж-кафетата процъфтяха след брилянтната идея на Хосе Падия и неговите поредици „Кафе дел мар“. Не по-малко интересен е и проектът на бразилския китарист Нелсон Фариа, който създава свой видеоканал, където излъчва джем-сешъните у дома си на по кафе с отлични музиканти от Бразилия, но не само:
Две обаче са композициите със статут на джаз-стандарти. Първата – “Black Coffee” е американска, от 1948 и започва с първите два такта на класически блуз от 30-те на Мери Лу Уилямс. След успеха на Сара Воун, поради текста („Since my man’s gone away“) много малко мъже я изпълняват като в повечето случаи става дума за инструментални версии – като тази на Рей Чарлз. Познатата версия на Ела Фицджералд е всъщност част от саундтрак и се появява десетилетие след оригинала като става толкова любима на нобелистката Вислава Шимборска, че звучи на погребението ѝ.
Вторият стандарт е „Couleur Cafe“ на Серж Генсбур. Tворба от последния му „оптимистичен“ творчески период. Кафето е в кожата, в косата, в гърдите на любимата. Песента вдъхновява и джаз-дами (италианката Петра Магони, „нигерийската“ немкиня Айо и „швейцарската“ албанка Елина Дюни), и фламенкоси („Йе-йе де Кадис“), като плейлистът ни започва с изпълнението на сина на нейния автор от първия му албум, посветен на незабравимия Серж, посветил парчето на майка му.
Колкото за шегата, и Бах е композирал (в 1735 или по-рано) кантата, посветена на кафето. Претенциите, че тя е в отговор на манифеста на пруския крал Фридрих към поданиците му да не пилеят пари за кафе, а да пият бира, са неоснователни – Бах умира в 1750.
