Кинематографичността на афро-карибския джаз може не само да бъде сравнявана с тази на луизианския или нюйоркския, но в дадени случаи дори я надминава. С уговорката, че разглеждаме предимно документалното кино и една документална анимационна творба. Оставяме настрана биографични фикции като „For Love Or Country“ за Артуро Сандовал и „Кралете на мамбото“, където пак той свири партиите, играни от Антонио Бандерас.
Когато говорим за „втората младост“ на големите кубински майстори – сред главните виновници за преоткриването им стоят европейски режисьори като Вим Вендерс („Buena Vista Social Club„) и Фернандо Труеба („Calle 54“, „Chico Y Rita“ – анимацията, за която вече е ставало дума).
Горе-долу по едно и също време – средата на 90-те – именно Европа им отдава заслуженото, а останалите на Острова музиканти стават солидна основа за албумите, чиято музика сме видели на екрана.
Отделно внимание заслужават документалните филми за един или друг артист или музикално течение. От тях в плейлиста подбираме сравнително по-малко известни имена като това на Франсиско Агуабея, перкусионист, наричан „розетския камък на афрокултурата, повлиял развитието на афро- и латино-джаза в САЩ“. Продължаваме с подбрани примери от стиловете румба и сон, на които са посветени часове кино документалистика, включително с водещ като Хари Белафонте:
Интересни са обратните пътища, проследяващи сходствата с музикалните традиции в Африка – в случая с едно село в Сиера Леоне, припознало музиката си в кубинската:
Но като говорим за афро-карибска музика, не трябва да пропускаме и гарифуните – наследници на единствените свободни чернокожи, които имат късмета корабите заедно с робовладелците им да потънат до Сан Висенте и които до ден-днешен живеят там и в съседните Белиз и Хондурас. Музиката и езикът им са част от Световното наследство на ЮНЕСКО. Анди Паласио и Аурелио Мартинес са още от самото начало на „Дуенде“ част от плейлистите ни.
Но нашата подборка би била колкото непълна, толкова и нечестна, ако в нея не присъства един от първите и от най-добрите документални филми – този на пуерториканеца Карлос Ортис, който още в 1987, когато Мачито е още жив, му посвещава едночасовата си творба с гости като Дизи Гилеспи и Тито Пуенте, които от първа ръка разказват как се заражда афро-кубинския джаз и каква е ролята на Мачито за превръщането му в световен феномен:
Подобен плейлист не може да има претенции за нищо повече от отваряне на любопитството.
Да не говорим, че някои от музиките просто ги няма в спотифай („Calle 54“ и повечето документални). Но затова си имате „Дуенде“.
