Зад ъгъла
Майлз Дейвис има многоъгълна кариера. Още в началото на би-бопа бързо се отърсва от вклиянието на Чарли Паркър и Дизи Гилеспи. Създаденият от самия него куул е загърбен след няколко години с новите му търсения в модалния джаз. Експериментите след като вкарва фламенкото в джаза не секват. Т.н. „електрически“ негов период е възможно най-оспорваният, а албуми като “On the corner” са посрещани с неприязън както от джазмените, така и от повечето млади фънк-настроени чернокожи, за които са посветени.
Един от тогавашните му сайдмени, саксофонистът Дейв (Дейвид) Либман се връща към по-голямата част от албума, като добавя две привлекателни заглавия: ”In the silent way” на Завинул от същия период на Майлз и “Jean-Pierre”, десет години по-късно. Представя програмата на живо, в компанията на хеви-басиста Виктор Уутън, минал през школата на сайдменa на Майлз Маркъс Милър.
За работата си в “On the corner” споделя, че кратките мелодии, дело на Майлз и на самия него – понякога в дует – били поле за експеримент с наслагвани електро-ефекти. Освен това са служели само за отправна точка на импровизациите на останалите и именно това е обърквало голяма част от феновете на Майлз.
Различен е подходът на излезлият буквално в същия ден проект на френския тромпетист Никола Фолмер “So Miles”. Едва ли е случайност, че Фолмер е бил сайдмен на… Либман,и е работил с продуцента на Майлз, Тео Масеро. Играта на думи с включения запазен знак на Майлз “So what?” е колкото очевидна, толкова и неузнаваема, оставяща началото на любимата тема извън изпълнението. Никола Фолмер предпочита да разработи темата само около тромпетното соло на Майлз, без до болка познатото интро на пианото и баса. Сигурно затова самият Маркъс Милър му пише: „Музиката на Майлз е попила в душата ти – благодаря ти, че продължаваш историята, за която подозирам, че ще е жива, докато я има самата музика.“
Фолмер трансформира електро-есенцията на албума от 1968 “Miles in the sky” в кратка балада “Miles from the sky” (не забравяме, че албумът е намигване към хита на „Бийтълс“ от предишната година “Lucy in the sky with diamonds”). Както знаем, с други по-идоли, Майлз отива и по-далеч и затова Никола Фолмер смело включва и хита на Майкъл Джексън “Human nature” – разбира се, през призмата на Майлз в началото, и с доста пространни бас, дръм и най-вече сакс-сола.
И за финал, още едно саксофонно присъствие – това на Рик Маргица, сайдмен на Майлз от последния му период. В случая – с ненатрапчиво, но централно място в двете версии на “Blue in green”, на което Маргица е почти връстник. Какъв по-добър начин да се отбележи 60-годишнината от един от първите модални албуми, “Kind of blue”, в чиято звукозаписна сесия от 2.3.1959 са “Blue in green” и “So what?”
