Георги Мутафчиев е от онези млади българи, които винаги давам за пример на всички изгубили вярата, че в страната ни нещата ще се променят към добро. Той е организатор и идеен двигател на събитието за дигитално предприемачество „DIGIT 2018 Festival”.
За втора поредна година Георги събира на хакатон в Банско иновативно мислещи хора на възраст между 14 и 24 години. Предизвикателството му към предприемачите на бъдещето е да създадат идеен бизнес проект в рамките на 48 часа и да го защитят пред жури от международно признати експерти.
Какво точно значи хакатон? Как най-накратко би го обяснил на някой незапознат?
Хакатон представлява иновативна форма на събитие в сферата на информационните технологии, имащо състезателен характер и насочено към млади хора, имащи интерес в ИТ и предприемачество. Целта на хакатона е да постави участниците в събитието в един своеобразен „инкубатор за идеи“. По време на него състезателите разполагат с 48 часа, за да разработят проект на дадена тема, която се споменава в началото на събитието.
Думата хакатон придобива все по-голяма популярност в България и се смята като „сцена за иновации“, на която главните герои са младите предприемчиви българи. На подобни събития участниците имат възможността да се запознаят с ментори и жури, които да им помогнат да разработят своите идеи по един наистина професионален начин.
Оценката ти за тазгодишния хакатон? Кои грешки избегна от първия?
“DIGIT 2018 Festival” беше второто издание на първия хакатон по дигитално предприемачество в България. Събитието се проведе в Банско и успя да привлече над 10 отбора, съставени от млади хора, от цялата страна и чужбина. Тазгодишната журираща комисия беше съставена от експерти на световно ниво. Въпреки че идеята за подобно дигитално събитие, изнесено извън големите населени места, е едва двегодишна, с удоволствие мога да споделя, че тазгодишното издание на хакатона беше проведено успешно. То успя да остави положителни емоции както на участниците, така и на журито и менторския екип.
Не бих казал, че съм успял да открия и съответно да избегна значими грешки от първото издание на събитието. В крайна сметка, първото провеждане на “DIGIT Festival” беше един абсолютен експеримент, който имаше целта да провери креативността и предприемаческия дух на младите хора от България.
По каква тема работиха екипите и защо тази тема според теб е значима?
Темата беше обявена по време на официалното откриване на хакатона. „От гаража до света… или идея за новия глобален дигитален проект“ – това беше заданието, което участниците трябваше да разшифроват, за да изградят своите интересни и иновативни идеи.
В днешно време предприемачеството е по-популярно от всякога и цялата среда е изключително благоприятна за идеите на младите хора, които могат наистина бързо да бъдат интегрирани и превърнати в реално действащи бизнеси. Самата тема за глобалното мислене у младите хора е ключова.
Глобалната мисъл дава възможност на младите предприемачи да прескочат всеобщата затвореност и резервираност на обществото спрямо рисковете, които се крият зад думата бизнес. В крайна сметка е много важно младите да имат глобално и освободено мислене, защото, все пак, човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.
Участниците са работили с ментори от 5 държави, каква е ролята на ментора в хакатона?
Тазгодишното издание на хакатона за пръв път предложи менторска група, която да предостави индивидуална помощ на всеки един регистриран екип. Самата помощ се сведе до използване на полезни практики за създаване на обобщен бизнес план, както и за презентация от типа „Pitch Deck”, която е изключително важна част от всеки стартиращ бизнес. Тя осигурява общото представяне на бизнеса в рамките на само няколко слайда.
Менторите бяха предприемачи с богат опит от Германия, Алжир, Франция, САЩ и Великобритания. Положителната равносметка, която мен лично ме зарадва след края на хакатона, е, че всички участници в събитието останаха наистина удовлетворени от помощта на менторите, а и самите ментори останаха впечатлени от интелекта и бизнес уменията на младите българи.
Разкажи ми повече за проекта – победител.
Проектът, който успя да спечели, е иновативна идея за виртуално счетоводство на стартиращи малки бизнеси. Самата бизнес идея е дело на деветокласниците от Благоевград – Георги Арнаудов и Христо Стоянов, ученици в ЕГ и ПМГ Благоевград.
Същността на проекта е да бъде предоставена иновативна дигитална услуга на стартиращи бизнеси, които често изпитват проблеми с воденето на счетоводство. Проектът представлява интернет приложение, което дава възможност за бързо сканиране на счетоводни документи и бързата им обработка онлайн.
В своята презентация учениците успяха по интересен начин да представят настоящите проблеми на малките бизнеси и да докажат уникалността и приложимостта на тяхната идея. С помощта на менторите, момчетата създадоха и финансова оценка на проекта, високо оценена от журито на събитието, което помогна на проекта “Sandy VA” да спечели голямата награда, която бе в размер на 1000 лева.
Имат ли идейните бизнес проекти практическа реализация?
Много е лесно за младите хора да мислят креативно и да имат различни и алтернативни идеи, като често те имат намеренията да променят света с тях. Ако човек успее да открие идея, за която смята, че е наистина уникална и би имала значително положително влияние върху развитието на света, то той трябва да преследва нейната реализация, независимо от пазарната й ниша, размер и необходими ресурси.
Всъщност, съществува и друг аспект на разчупеното мислене у младите предприемачи. Често рискът за осъществяването на проекта е значително по-висок от този, който човек реално може да понесе. В подобни случаи проектите стигат до една фаза, която не позволява тяхното нататъшно развитие, което в голям процент от случаите снема куража на младите предприемачи.
Какви способности трябва да притежава един дигитален предприемач на бъдещето?
Да бъдеш дигитален предприемач с прости думи означава, че трябва да си готов да се потопиш в един океан от умна, находчива и развиваща се конкуренция. Не липсват бури от недоволни клиенти и водовъртежи от несериозни партньори, а твоят бизнес e една малка лодка, която се носи по вълните и се опитва да не потъне.
Много е важно предприемачът да осъзнава риска, който поема на 17, 27 или 57 годишна възраст, защото този риск е приблизително еквивалентен за всяка възраст. Мога да го изразя по следния начин – предприемачът е човек, който не желае да бъде специалист в една единствена област, защото това не може да му помогне да изгради своя бизнес успешно.
Създавайки компания, човек трябва да умее да борави с математика, физика, психология, чужди езици и въобще, да направи една симбиоза от всички академични знания, които притежава. Затова често предприемачите не са хора с точно определена професия.
За да вземеш решението да бъдеш дигитален предприемач, трябва да изследваш дигиталния свят всеки ден, непрекъснато. Това със сигурност ще те отвлече далеч от твоята зона на комфорт, но аз лично не съм срещал предприемач, който, стоейки вкъщи, без да бъде динамичен и жаден за новости, е успял в бизнеса.
Мотивирани ли са връстниците ти да се развиват в страната ни? Ти самият би ли учил в чужбина и би ли се върнал след това, за да работиш в България?
Очаквано е да започна с мотива, че българските деца не са на достатъчно високо интелектуално ниво, за да са международно успешни, но моето мнение е, че ситуацията е коренно различна. Много е трудно да мотивираш млад човек, но успееш ли да го направиш по правилния начин, ти си съумял вече да го направиш успешен.
По-високите заплати за отделни работни позиции в чужбина са една от причините младите българи да напуснат страната си. Все пак, финансовата сигурност е много важна за съвременния човек. Не съдя младежите, които напускат България, за да следват там, но съм склонен да съдя тези, които напускат родината си, за да помагат на чужденци да бъдат успешни, а те, заблудени от банкнотите, да стоят в тяхната сянка.
България дава прекрасни възможности за развиване на бизнес и затова смятам, че самото образование трябва да се насочи по-сериозно към този сектор. Младите български предприемачи ще продължават да се увеличават през идните години и аз съм на мнението, че това ще даде един наистина позитивен отпечатък върху развитието на страната ни.
Не бих отишъл да следвам в чужбина, защото това означава да се откажа от цялата си основа, която в продължение на повече от 2 години градя успешно в България, за да започна всичко отначало.
Много млади хора не виждат смисъл да се връщат в родината си, какво би им казал?
Без капка престорен патриотизъм твърдя, че повечето успешни немски предприемачи са в Германия, повечето английски – в Англия, повечето американски – в САЩ. Всички те дават добър пример за останалите граждани в съответната държава, а умните и находчиви българи се стремят да напуснат своята неперфектна родина, за да дават добър пример в чужбина и да остават все по-малко добри примери в България.
Защо е важно хакатонът да бъде провеждан в Банско? Мислиш ли за разширяване на събитието и в други градове?
Важно е хората да разберат, че „нещата“ не се случват само в големите градове като София, Пловдив и Варна. България, въпреки малката си територия, предлага много възможности за развитие на хората в града, в който са родени. Банско е едно изключително хармонично и симпатично градче и дава възможности на младите хора да порастват успешно в сферата на дигиталното предприемачество, защото им подсигурява готова работна среда в лицето на “Coworking Bansko”.
Хакатонът започна своята история в Банско, защото аз самият съм израснал в този град и винаги, когато се прибирам в него, осъзнавам, че това е едно място, на което мога да си почивам и да работя едновременно. Смятам, че събитието може да се разпространи и в други малки градчета с подобен потенциал. Екипът ни е съставен от млади и отворени хора, така че възможността да излезем извън пределите на Банско, е напълно реалистична.
Имаш ли вече идеи за следващия хакатон? В каква посока го виждаш?
Всяка сутрин се събуждам с мисълта за нови идеи и проекти, така че хакатонът има важна роля в моето ежедневие. Преди, обаче, да започна с организацията на “DIGIT 2019 Festival”, предпочитам да отделя нужното време, за да се отблагодаря подобаващо на всички над 15 компании, които спонсорираха случването на хакатона тази година, както и на менторите, журито, участниците и публиката, която присъстваше на събитието.
Научил съм се да мисля само в една посока – нагоре, така че очаквам следващото издание да даде един още по-сериозен принос към дигитализацията на България и мотивирането на младите хора да бъдат успешни в своята родина.
Фотографии: личен архив
