Като за начало искам да отбележа, че обичам и харесвам повечето празници. Не си поствам обърнати кръстове на стената по Коледа, не пукам балоните-сърчица на влюбени двойки на 14 февруари. Никакви „оригинални“ коментари спрямо традицията не пускам даже и „случайно“.
Кефя се на Сирни заговезни, както и на Хелоуин. Това са хубави неща. Макар и да крият някои рискове, както всичко под това небе… Ето защо с радост извеждам някои отправни точки за адекватно поведение при отбелязването на прекрасния български празник „Джулай морнинг“.
След години информационно затъмнение и слухове по темата с известно разочарование научихме, че калифорнийските хипита изобщо не знаят за какво става дума. А най-вероятно не знаят и кои са Юрая Хийп. Това не ни пречи, разбира се, да сме първите и единствени хора в Космоса, които поддържат огъня на този различен празник жив, и не им пука от нищо.
И така, ето кои неща те правят един истински джулайър, а не просто някакъв аматьор:
Обичай „Русенско варено“.
Посрещането на един изгрев само по себе си нищо не е, ако не е придружено с определен стил на живот, който човек гради с годините. Хранителните навици също са неотделима част от този лайфстайл, който постепенно те превръща в съвършения разкрепостен номад – дете на свободата, цветята и отворените връзки.
В полеви условия на някоя дива скала край морския бряг отвори консерва „Русенско варено“ и опаковка шоколадови бисквити за 1.80лв. За закуска. Съвместната им консумация, разбира се, е своеобразна заявка за бунт, разчупване на общоприетите норми и непукизъм спрямо стандартите в този сив материален свят, в който всеки ни учи как да живеем.
„Аз сам си избрах тази съдба…“ – запей уверено след скромната, но нестандартна гощавка.
Бъди убеден, че можеш да свириш на китара.
Не е нужно да знаеш какво е „акорд“, за да провокираш пияни тийнейджърки да танцуват в бели роби около теб в нощта. Първите 10 секунди от „Nothing Else Matters“, известна в някои краища на родината още като „Нищо друго за майката“, се заучават само за 3 минути и половина и се изпълняват само с една ръка, но пък може да работят за теб цял живот!
Носи си кухарката за 20 лева, за която сме говорили и преди. Приготви няколко песни на Черно Фередже, малко „Smoke On The Water“ и при повече усилия – самата „July Morning“, с което вече се бетонираш като секс символ сред морската неохипарска младеж.
И тарамбука…
Чувството за ритъм е абстракция след едно определено количество от ракията на дедо ти (не, няма да направя „е“-то да е главно). Забоди перо от гларус в косите. Нарисувай си проектотатус с маркер на прасеца. Моли се за мир и слънце.
При неуспешен опит за координирано извличане на звук с тарамбуката призови топлес момичета да проверят дали пък те няма да се справят по-добре.
Ходи по вода.
Имай собствен стил.
Ако въобще ти хрумне да се облечеш, съчетавай несъчетаеми неща като чарлстон с диско въшки от деветдесетте с мешка, с кубинки, с раста, със сребърни пръстени, с цветни шалвари, с нещо като кимоно, с цървули.
Дори да си малко демоде, важно е да излъчваш отношение към облеклото и то да е съобразено с духа на празника. Така на всеки нормален човек ще му стане ясно, че всъщност изобщо не ти пука как изглеждаш и май се гордееш с това. Външният вид е за профани. Бъди грозен!
Пътувай на стоп, дори да e трудно.
Ако можеш да избираш между безплатен превоз с кола на приятел, евтин, но сигурен автобус, чартърен полет, директна телепортация, летяща чиния и пътуване на стоп, то ти избираш стопа.
Въобще не става въпрос за пари и удобство. Идеята е, че всичко, цялата тази бленувана хипария, се осуетява и сгромолясва в прахта, ако не оголиш потна мишница пред морен шофьор в началото на магистралата. Докато превъзбудено тъпчеш консервите русенско варено на върха на мешката. Или на самара – ако все пак си по-оборудван.
Мечтай си да си йога.
Веднъж попаднал на плажа, проповядвай практики за изцерение на духа посредством леки тонизиращи упражнения. Прави го по възможност гол до кръста. Тоест, носи само тениска. Да не изгориш.
Навеждай се за мидички с гръб към вперените в хоризонта невинни погледи на отпочиващи туристки. Рисувай по пясъка с пръчка. Или с каквото ти хрумне…
Ако вегани те питат какво е това и посочат консервата, отговори им, че „Русенското варено“ всъщност не е от месо и отклони вниманието им от темата с остър и спонтанен крясък към небето. Част от медитацията ти.
Е, кратко, но от сърце. Ако сте пропуснали някои от изброените ходове днес, не се кахърете. В крайна сметка почти всеки плаж, така или иначе, е по-добър избор от почти всеки „ол инклузив“. Със или без „Русенско варено“. Пожелавам на всички мир.
Нека бъде лято!
P.S. Джулая – национален празник!
