Сигурно някъде сте виждали онези странни кръгли и продълговати сладкиши, посипани със захар, канела и куп други сладости? Или пък може би сте усещали примамливия аромат, който се носи от пещите, в които се пекат? Да, това са козуначени коминчета, които в последно време стават все по-популярни.
Те се приготвят от козуначено тесто и се пекат в пещи върху специални валяци. Докато са още топли, те се овалват в захар, кокос, ядки, цветни пръчици и каквото още ви роди фантазията. За още по-големите любители на сладкото коминчетата могат да се напълнят с крем, сметана или друг пълнеж по наш вкус. В България те се предлагат на сравнително малко места, но стават все по-популярни и в интернет вече започват да се разпространяват различни рецепти за всички онези, които имат желанието сами да се впуснат в предизвикателството, наречено козуначени коминчета.
Техният произход обаче е свързан с много легенди и мистерии, а няколко държави спорят за родина на този така вкусен десерт. Най-често те биват свързвани с Чехия, където носят името тръделник /trdelník/. Традиционно те са в топ 5 на храните, които задължително трябва да се опитат. В Прага почти на всеки ъгъл ще видите малки уютни местенца, където се приготвят тръделниците, а пред магазините обикновено винаги се извиват опашки от туристи. Често те се предлагат като „старочешки“, но истината е, че не Чехия е тяхната родина, въпреки че са толкова популярни там.
Интересното е, че съседната на Чехия държава – Словакия, е успяла да впише този ароматен и вкусен десерт в Европейския регистър на храните с традиционно специфичен характер. В този списък той е регистриран под името Скалицки тръделник /Skalický trdelník/. Според словашките енциклопедии производството на тръделниците датира от началото на XIX в., като в средата на XX в. започва по-масовото му производство. Рецептата е принадлежала на поета Йозеф Гвадани, който е живял в словашката област Скалица в периода 1783 – 1801 г. Днес Скалицкият тръделник е истинска атракция за туристите, а всяка година през май се организира т.нар. Тръдлофест.
Всичко това ни навежда на мисълта, че Словакия е родината на известните у нас като козуначени коминчета, но това не е съвсем така. Според друга легенда козуначените коминчета водят началото си от областта Трансилвания в Румъния. Някога отдавна немската общност в този край в продължение на стотици години е приготвяла този десерт. Впоследствие унгарците също започват да го правят и го разпространяват до границите на Чехия и Словакия.
И наистина т.нар. козуначени коминчета се срещат както в Унгария, така и в Германия и Австрия. В Унгария този десерт се подвизава под името Кюртош колач /Kürtőskalács/, в Германия се нарича Baumstriezel, а в Австрия – Prügelkrapfen.
Може би вече няма да ви изненадаме, ако ви кажем, че още една страна е патентовала производството на козуначените коминчета. Тази страна е Швеция, а десертът се нарича Spettekaka. Този десерт е популярен в южните части на Швеция, и главно в провинция Сконе. Различното при тях е, че украсата на коминчетата е значително по-пищна. В буквален превод името означава „торта на шиш“ и след като се опекат и украсят козуначетата наистина приличат на една много нетрадиционна торта.
А за да бъде картинката пълна, ще ви кажем, че коминчетата се срещат още в Полша и Литва, където също наподобяват по-скоро торта.
Може би никога няма да разберем със сигурност коя е родината на козуначените коминчета, но това едва ли ще ни спре да им се наслаждаваме. Веднъж опитали този интересен десерт и усетили аромата му, трудно ще се откажем от него. А най-хубавото е, че въпреки съчетанието с „козуначен“ този десерт може да се сервира по всякакъв повод. Не е задължително да чакаме Великден, за да си хапнем козуначени коминчета. Стига да издирим къде ги продават или пък да си ги направим вкъщи. А може би пък това ще е повод да посетим Чехия, Словакия, Швеция, Унгария и всички останали държави, които претендират за родина на коминчетата, за да сравним различните вкусове.
