В автономията за слушане този път ще се опълчим на несвободата с всички средства на изкуството. Първо ще рисуваме музиката – с Дидо Пешев, музикант и илюстратор, поканен от мениджмънта на Metallica да нарисува официалния постер за концерта им във Варшава на 21 август. Дидо е работил и за величия като Marilyn Manson, Gojira и Mastodon. Освен четките, държи и струните в групите Them Frequencies и Last Hope.
Ако загубите ума и дума, наострете очите повече от ушите за срещата със Стефания Георгиева, хореограф и създател на АТОМ Театър. Със съмишлениците си представя спектакли, които излизат от класическия театрален жанр. Разговор за това какво е да търсиш индивидуалността, а не унисона и как се въздейства само с танц, както и за поредното издание на организираното от нея събитие АТОМ Хореографски серии.
За финал – чуйте собствените си окови. Осъзнаваме ли тоталната власт на Големия брат, който винаги ни наблюдава и се опитва да контролира действията, мислите и чувствата ни. Задава ли се мрачно бъдеще или то вече е факт? Питаме режисьорката Веселка Кунчева, отличена с „Икар“, както и актрисата и певица Милица Гладнишка, които ни разказват за постановката „Последният човек“ по романа „1984“ на Джордж Оруел, част от афиша на Държавния куклен театър в Стара Загора.
„За мен е много важно плакатът да говори. Да е все едно плакат, изваден от шкафа, престоял 50 години.“ Така Дидо Пешев, първият български артист, поканен от Metallica да направи официален постер за техен концерт, описва смисъла на работата си. Плакатът му за Metallica прави фурор на концерта във Варшава на 21 август. Но е поръчан още преди година от официалната мърчандайз компания на бандата. „Аз се съгласих. В случая за мен по-голям приоритет е да направя лимитиран, ръчно печатан плакат, защото самата компания се занимава с целия мърчандайз не само на Metallica, но на изпълнители, по-скоро на бранда Led Zeppelin, Робърт Плант, Red Hot Chili Peppers – доста добри и големи имена имат в каталога си“, обяснява Дидо. В края на миналата година изпраща готова скица, а след това прави и плаката за няколко месеца. Определя го като „много емоционален проект“.
„Когато човек отиде на концерт, иска да има спомен от това място и за мен беше важно да изобразя нещо, свързано с Варшава, с държавата, с историята по някакъв начин. Не беше задължително да бъде хусарят, но като видях униформата, изведнъж изплува това изображение, което в момента е на плаката. Това е един много позитивен символ за поляците“.
Освен хусаря, на плаката на Metallica грее и съзвездието Орион по едноименното парче на групата. Отделно Дидо винаги рисува природа в постерите си.
Защо? Чуйте от интервюто с него.
Постерът за концерта на Metallica, нарисуван от Дидо Пешев, е в лимитиран тираж от 100 броя, достъпни онлайн на сайта на Bare Hands Society, където могат да се видят и останалите творби на Дидо. На концерта във Варшава е разпродаден, а на сайта на групата 350 копия са разграбени само за една сутрин. „Единствено остана този, който се води постер от тиража на артиста. За колекционерите е най-търсен, защото е и номериран, и подписан“, разказва ни Дидо.
Още от разговора с него – чуйте тук:
„Всяко място си носи своята енергия, история, излъчване. Когато научиш историята на това място, става още по-богато и плътно това, което правиш“. Така хореографът и танцьор Стефания Георгиева разказва как в създадения от нея и нейни съмишленици АТОМ Театър разбират потенциалните си и вече реални сцени. Групата се събира през 2011 година. Тогава Стефания завършва „Кукли“ в НАТФИЗ и заедно с неколцина свои колеги решават да не влизат в държавен театър заради опита си от учебни практики през последната година на следването. Заедно се атомизират и вече осем години танцуват.
„Не се стремя към конкретен жанр, начинът, по който работя, е свързан с това танцьорът да се чувства добре в тялото си“, допълва Стефания. Работят с български и чужди колеги. Активни са и на организираните от тях хореографски серии, в които въвличат по-млади и неопитни танцьори.
Влезте във вихъра на танца тук и сега:
Книгата на Джордж Оруел „1984“ намери своя театрален прочит в постановка на Държавния куклен театър на Стара Загора под режисурата на отличената с „Икар“ Веселка Кунчева. Сценографията и куклите са дело на Мариета Голомехова. Актрисата Милица Гладнишка изпълнява ролята на Големия брат. Спектакълът е озаглавен „Последният човек“. „Последният човек в Европа“ е първоначалната версия на заглавието, замислено от Оруел.
Ролята на Големия брат „е предизвикателство за мен, тъй като повечето хора ме използват във веселата ми част, светлата ми натура, красивия глас, шегите и позитивизма“, споделя Милица и допълва, че от малка обича „мрака, страшните истории, научната фантастика, антиутопиите“. За Веселка е важно образът да няма пол. „Ако взема мъж, тогава категорично тоталитарността някак си се идентифицира с мъжа, а по този начин премахвам това нещо.“
В момента живеем във време без точно и ясно изразен тоталитаризъм, но трябва да си даваме сметка за по-фината обработка, смята Милица.
„Има скрит тоталитаризъм, който се проявява чрез много изкушения, „лакомства“ – това са социалните мрежи, те са отдушник на енергията, на гнева. Това са телевизионните шоу програми, лотарията, графика, в който работиш. Нямаш много време да мислиш, гледаш да идеш десет дни на море или пет, или да си купиш… Това действа фино на психиката и така поколения наред седят в една забрава, забрава… Стават все по-неграмотни. Колкото е по-неграмотен човек, толкова му е по-тесен кръгозорът, може би започва да става и по-страхлив. Това е по-голямата опасност“.
Според Веселка отдавна живеем в света на Оруел и това не е утопия, а абсолютна реалност.
Защо – чуйте в трите части на интервюто с Веселка Кунчева и Милица Гладнишка специално за „Изотопия“.
Интервюто с Милица и Веселка. част 1
Интервюто с Милица и Веселка, част 2
Интервюто с Милица и Веселка, част 3
