Турнето е особен звяр с трижди по-особен нрав. И със собствено мнение по всички възникващи в движение въпроси. Но ако беше иначе, то по-добре човек да си стои в къщи. Полските пост-рок герои Keira Us You избраха все още зимния февруари, за да пропътуват повече от 1500 киломера до Южните Балкани и още два пъти по толкова на тукашна територия и да прекарат 10 дни в компанията на радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“ на БНР, което понякога може да е екстремно преживяване. Но този мъдър избор има своите корени в едно близо 10-годишно приятество. Пък и тук си беше почти лято през тези десет дни.
Якуб Радомски (Триос-Гитарус-Гитаристус) и неговата често меняща състава, но не и нрава си, формация идват редовно на организирани от „Аларма“ събития вече пети или шести път от 2011 г. насам. И с всяко следващо гостуване се сдобиват с по още няколко върли фена – не десетки, не стотици, не хиляди, но пък верни до гроб. Така действа тази група – неусетно, подривно (в най-добрия смисъл), с прокрадваща се в ниските честоти и в уж лесно смилаемите мелодични рифове покана за приключение с неочакван край. Да, спечелят ли ви веднъж, Keira Is You са ви спечелили завинаги. А че сме ги спечелили и ние личи от думите на Радомски пред БНР на самия финал на турнето, минути преди да се отправят на нощен преход (пак от около 1500 км) назад към Горна Силезия.
Представителното турне на „Аларма Пънк Джаз“ с Keira Is You тръгна от София и премина през Солун, Пловдив, Скопие, Пампорово, Сливен, Казанлък, Велико Търново и Русе.
Местата и обстоятелствата винаги са различни – една вечер си в хард рок клуб, а на следващата в независим от държавата социален център, после в ски-курорт, а ден по-късно пак в клуб, ама по-ъндърграунд, или пък в голям културен център, хем влиятелен, хем застрашен от правителствени антикултурни намеси… Сменяш надморски височини и заснежени пейзажи с почти летни средиземноморски гледки, от отразеното в огледалото обедно слънце неусетно преминаваш към пълнолунието (и глада при пълнолуние), ветровитите равнини се редуват с витиевати балкански проходи… Е, понякога и форсмажорните обстоятелства ти дишат във врата – заради националния ден на траур в съседна Македония (в памет на жертвите от голяма автобусна катастрофа предишния ден) се наложи Скопие и Пловдив да сменят местата си в това турне,… а междувременно се научаваш и да проклетисваш цветисто на полски онези шофьори, които ти изскачат изневиделица от някой завой – културата на безопасно шофиране, знаем, съвсем не е от силните страни на тукашната действителност…
Аудио уредбата в колата на музикантите е повредена и може да се слуша само радио. А когато по радиото водещите говорят прекалено дълго, групата го изключва и запява – натрапчиво понякога, но пък весело: така имаш възможност да чуеш невъобразими акапелни версии с елемент на импровизация на някои висоти и падения от творчеството на „Нирвана“, на „Роксет“, на Тобиас Бернструп, на „Рандъм Хироу“, на „Хариасен“, на „Гънс“ и т.н. – все комерсиални хитове от близкото и далечно минало в леко налудничавата интерпретация на една не съвсем комерсиална група, която в живота си има само два кавъра, изсвирени на сцена, наблягайки почти изцяло на оригинално авторско творчество. А заговорим ли за авторско творчество, тук е моментът да включим и някои съвсем нови пиеси от това турне, които не фигурират в никой от досегашните албуми на триото. Така, като да си ги знаете за следващия път…
Това е от концерта в Родопите на близо 2000 метра надморска височина миналата неделя. А докато пътувам към София, изпускайки всички възможни крайни срокове този текст да излезе навреме, Якуб Радомски ми пише „Стигнахме вкъщи. Благодарим ти за всичко, което направи за нас. Беше удивително турне“ – с покана за връщане на визитата: защо не и заедно с някоя нова тукашна група… така стават тези неща. До следващото пътуване. Защото още през юни „Аларма“ отново тръгва на път из страната.
