Италия е страна, която поглъща със своите забележителности. Туристите обикновено предпочитат големите градове, но Италия е не само Рим, Флоренция и Венеция. Има затънтени градчета, които крият особено очарование и са пълни с интересни истории. Матера е едно от тях, намира се в област Базиликата.
През 50-те години на миналия век, поради бедността и мизерията, в които са живели жителите на града, са го наричали “срамът на Италия”. Хората обитавали малки пещерни жилища (sassi), издълбани във варовикови скали над река Гравина и датирани отпреди 7 хиляди години. В днешни времена мизерията е в историята. Матера е първият град от Южна Италия, който става част от Световното наследство на Юнеско. Сега в ремонтираните и укрепени саси живеят близо 3000 души, а потокът от туристи не секва. На Матера пък й престои да бъде Европейска столица на културата през 2019 г. заедно с нашия Пловдив.
Писателката и пътешественичка Петя Кокудева споделя своите емоции от пребиваването в каменния град: „Някъде, из откъс от книга на Карло Леви, прочетох, че в Матера “мъртвите живеели на главата на живите”. Стана ми любопитно какво се има предвид и попитах Вито Танцаниело, у когото сме на квартира. Вито, който много обича да приказва, ми разправи, че в сасите хората живеели заедно с добитъка си. Нощем в малкия си пещерен дом заспивали заедно с магарето, кокошките или каквито животни имали. А когато някой близък починел, нямало как да го погребат по обичайния начин – под земята, защото сасите са върху скали. Обаче много от обитателите на Матера имали малки градинки върху своя пещерен дом. И точно там полагали мъртвите. Над главите и живота си“.
Кадрите, направени от Петя, са красноречиви!
