За ценителите на българския рап Матю Стоянов – Жлъч е име, което няма нужда от представяне. Лично за мен нещата, които прави Жлъч, имат едно много ценно качество – провокират размисъл. В днешното време да те накара някой да се замислиш за реалността, в която живеем, не е никак малко.
Разбира се, освен всичко, Жлъч е неделима част от култовата група „So Called Crew“. Преди дни момчетата отбелязаха с концерт своите първи 7 години заедно, а довечера им предстои второ шоу, с коeто да зарадват феновете си.
„So Called Crew“ стана на 7 години, как се забърка в тази група, какво си спомняш от началото?
Евгени правеше бийтове и събра една шепа рапери, плюс един симпатичен бийтбоксър, с идеята да развие някакъв миш-маш компилационен проект. Аз бях един от рапчовците. Трябваше да е небрежно и несериозно, но с времето се превърна в група, към която е прикрепена работна етика и отговорност.
Кой е моментът от историята на групата, който би искал да се повтаря отново и отново?
Моментът, в който построихме Студийта, нашето малко творческо пространство в кв. „Борово“. Тук отново искам да благодаря на всички наши приятели, които ни помогнаха с най-тежките неща. Признателни сме завинаги.
След толкова участия и години на сцената, има ли я още сценичната треска? Или страх от провал?
Страх ме е единствено да не потънем в комфортните си зони. Това, което правим на сцена, е първично, енергията е сто процента там, но има много идеи и посоки за усъвършенстването му, които ще трябва да захванем.
Как се опазваш от звездоманията?
Смея ѝ се от малък. Няма нужда да се пазя.
Когато наблюдаваш вашата публика, можеш ли да кажеш, че и тя е пораснала през цялото това време?
Абсолютно. Надявам се да продължава да расте, надявам се да изисква от нас и да ни критикува открито.
На седем години децата тръгват на училище, първолаци ли са още „So Called Crew“ в рапа? В кой клас е днешният български рап?
Гледаме да запазим детския си ентусиазъм и усещането, че нещата тепърва започват. За добро или зло, вече сме изяли доста букварчета и няма връщане назад. Българският рап пък е лигав шестокласник. Пуши за пръв път цигари и димът му излиза смешно от устата. Мисли си, че е готин, а отстрани изглежда глупавичко. Но ще се научи.
Записвате сами парчетата си, какво ти дава тази свобода?
Усещането, че не бързаш за никъде, нямаш краен срок, не си принуден да се съобразяваш с неща, които само нагнетяват процеса. Тази свобода дава свобода, а както всички знаем – по-сладка илюзия няма.
Доколко си склонен да експериментираш в музиката? Кой в групата е най-големият експериментатор?
Всеки от нас е изскачал с неортодоксални идеи в дадени моменти, трудно бих ги степенувал. Експериментът е от малцината сигурни убийци на музикалната скука и еднообразие. Аз лично го обожавам, но все още съм погълнат от желанието си да го контролирам. С времето ще се науча да му отпускам края повече.
Не обичаш да ви наричат социална група, но голяма част от посланията ви са социални. Способна ли е музиката ви да промени поне малко към добро мисленето на хората?
Аз мисля, че точно това прави, поне с голяма част от нашата аудитория. И няма нужда от клишета и етикети, за да е така.
Живеем във визуални времена, но текстът е гръбнакът на всяка песен. Четеш ли поезия? Цитирай ми нещо любимо?
Благодарение на баща ми отрано открих своите фаворити. Един от тях е Константин Павлов и неговото “Тъжно пояснение с весел напев“:
Обвиняват ме, че съм човек без корен.
Тези същите!
Тези същите…
Дето най-жестоко ме обрулиха.
Като плод зелен!
Като плод зелен…
Аз узрях без корен и без слънчев лъч.
На лунна светлина!
На лунна светлина…
В неразрушилата ме дружба със Съветските!
И Полски водки!
И Полски водки…
Има ли парче, което все още не сте записали, а много ти се иска да види бял свят?
Цели три са, но ако всичко е наред, ще са на всеослушание по празниците.
Какво си пожелаваш да ти се случи с групата през следващите седем години?
Да продължаваме да катерим, както ние си знаем. И да се нуждаем от това така, както когато започнахме.
Фотографии: Владислав Христов, архив So Called Crew
