Всички отдавна знаем – Фейсбук следва старата максима, че за да държиш тълпата доволна, са ти нужни единствено хляб и зрелищa. В социалната мрежа обаче няма хляб за потребителите ѝ, затова трябва да се осигурява достатъчно зрелище, което да компенсира липсата му. Не става дума само за интересни статуси, медийно съдържание и снимки на приятели обаче, а за контролирани от самата платформа усилия за фаворизиране на скандално съдържание, както показва пространно документално разследване на британската телевизия „Ченъл 4”.
Филмът се казва „Фейсбук отвътре: тайните на социалната мрежа“ (той е част от документалната поредица, а пълното му заглавие на английски е „Dispatches.Inside Facebook: Secrets of the Social Network). В него репортер влиза под прикритите в една от обучителните програми за модератори на Фейсбук. В най-концентриран вид можем да обобщим политиката на Фейсбук така –служителите ѝ не бива да са прекалено усърдни в цензурирането на противоречивото съдържание, защото това ще намали интереса на потребителите.
Наистина е трудно да се определи кое съдържание е подходящо за социалната мрежа и кое не, след като всички нейни потребители са уж пълнолетни. Едно е сигурно – цензуриращите системи на Фейсбук могат да са изключително стриктни, стига да искат. Там е работа обаче – понякога не искат. Спомняте си например, комичната ситуация, в която система „забрани” показване прословутата картина на Йожен Дьолакроа „Свободата води народа”, защото на нея се виждат гърдите на женската фигура, олицетворяваща свободата. Да, този пример е комичен, но от другата страна има доста по-стряскащи прецеденти.
Редовно във фийда ни се промъкват скандали изображения с насилие над животни, някои от тях са наистина с цел да се обърне внимание на даден проблем, но е неясно някакъв е точно механизмът, по който модераторите на медията решават това. Какво става и ако допуснат грешка? Съвсем скоро, когато едно 15-годишно момче наръга и едва не уби свой връстник, клипчето, в което той окървавен се хвали какво е направил, изтече и дълго време минаваше под радарите на Фейсбук цензурите. Редовно излизат и клипове на хора, които се бият. Въпросът е дали всичко това са случайни пропуски.
Според посоченият вече документален филм, не става дума за грешка. Това съдържание се пропуска целенасочено, защото е ясно за всички, че то генерира интерес и трафик, което води до повече пари от реклами за социалната мрежа. Оказва се обаче, че Фейсбук целенасочено си затваря очите не само за визуално съдържание, но за пропагандни материали на определени крайни политически крила. В разследването се споменава например британската крайнодясна партия „Бритън Фърст”, но и у нас не липсват противоречиви или откровено призоваващи към насилие послания в социалната медия както отляво, така и отдясно.
Един то първите инвеститори на Фейсбук Роджър Макнами определя допускането на подобни материали като разпространение на наркотик: „това е кокаинът на социалната мрежа – много екстремен, много опасен и пристрастяващ, но и насочен към най-лесно достъпните потребители на платформата”. Според Макнами, Фейсбук много ясно си дава сметка, че трябва да кара хората да прекарват повече време вътре, защото само така може да печели повече пари от реклами. Именно заради това се налага екстремното съдържание да бъде допускано, а когато се надигне прекалено много недоволство и материалът е изиграл ролята си, той бива скрит. За Фейсбук няма значение дали реакциите към дадено съдържание са негативни или положителни, стига да ги има. Затова едно скандално видео, което буди възмутителни реакции, може да се окаже много по-доходоносно, отколкото 5, носещи положително послание.
Разкритията в лесно достъпния онлайн документален филм са доста стряскащи. Социалната мрежа има ясно разписани правила, за това кое е допустимо и кое не. Разследването обаче се опитва да покаже, че те се прилагат по-скоро по лично усмотрение на конкретния модератор, който често следва неофициални указания. Когато хората докладват даден пост, той трябва да бъде разгледан от модератор. Обученията се извършват в множеството разпръснати по света компании-подизпълнители. В тях лекторите недвусмислено казват на служителите да пропускат скандално съдържание. Ясно се заявява, например, че голи женски зърна не се толерират и се трият на мига, по отношение на клипове със самонараняване нещата са доста обтекаеми.
По отношението на насилието критериите никак не са еднозначни. Модераторите имат три възможности – да игнорират доклада, да изтрият съдържанието или да го обозначат като притеснително, така че потребителите да могат да го видят, само ако изрично пожелаят и заявят, че са над 18 години. Самият факт, че компания като Фейсбук разчита на това потребителите да обещаят тържествено по интернет, че са пълнолетни, е сигнал, че модерирането на съдържанието далеч не им е приоритет. Потвърждаването на възрастта от самия потребител е може би най-формалната и неработеща регулация в онлайн пространството.
Осланяйки се на тази вратичка обаче, модератори на мрежата пропускат тежко и много често неподходящо съдържание. Според показаното във филма, насилието над деца например, трябва да отговаря на определени критерии, за да бъде изтрито, но понякога се случва то да бъде маркирано и като притеснително. Според авторите на филма, тук отново става дума за пари. Видео с малко момче, което бива шамаросвано от мъж, достига над 40 хиляди споделяния за по-малко от 3 дни, въпреки че множество организации подават жалби. Видеото не е свалено дори и след като насилникът е арестуван и осъден на една година затвор. Този казус разбива на пух и прах версията на Фейсбук, според която оставянето на такива материали е с цел превенция и насочване на общественото внимание.
В същото време Фейсбук е длъжен да подаде сигнал в полицията, единствено ако видеото се стриймва или излъчва на живо. В огромния случай, тези видео материали са заснети предварително, така че модераторите нямат никакви законови задължения да подадат сигнал в полицията. Абсурдът стига до там, че те могат да оставят и видео с умиращ човек, ако преценят, че смъртта не е насилствена и видеото има за цел хората да се сбогуват.
След като били оповестени резултатите от разследването, един от вицепрезидентите на Фейсбук – Ричард Алън заявява, че екстремното съдържание не носи на компанията по-големи печалби от реклами, но и че винаги ще има хора, които ще се опитват да „излъжат” системата и да се опитат да направят популярно съдържание, което не би трябвало да е в социалната мрежа, без мотивите за това да са ясни. Също така, ако някои от жертвите от клип с насилие подадат оплакване към съдържанието, то бива свалено, но остава въпросът защо трябва да се стига до оплакване. В същото време, ако определен клип има заглавие, което осъжда показваното насилие, то в повече случаи е маркирано като обезпокоително и бива оставено на сайта.
И все пак има сигнали, че Фейсбук започва да се поддава на външния натиск по отношение на тези свои противоречиви политики. През април тази година беше публично оповестен наръчникът за модератори и той беше посрещнат със смесени реакции. След като доста акционери се обявиха против практиките в него, Марк Зукърбърг заяви, че най-фрапиращите практики ще бъдат преосмислени.
Остава въпросът обаче как една мрежа, която буквално попива живота ни като гъба, ще успява да се справя с огромното съдържание, което се влива в нея. Пък и как можем да сме сигурни, че тази информация се използва, ако не друго, поне по законен и морален начин, след като същата компания, която парадира да е най-добрия начин за общуване и споделяне, пази тайните си като всяка друга корпорация.
