Паоло Фрезу и Ларс Даниелсон са ни добре познати като музиканти, които с малко ноти могат да разказват много. В първия им студиен дует има много въздух и широта. На възприятията и на експресивността, взимаща понякога връх над обраността.
Като тайни знаци, Паоло Фрезу разпръсква игрословици с родната си Сардиния – превръщайки я в Дардиния – нищо, че има и подобен ски-център в Емиля-Романа. Дард-частицата присъства в поздрава му в началото на диска, веднага след „Есенните листа“ на Козма – нищо, че албумът е с лятна конотация. Дардузо и Дардодентро са другите загадки, ако отхвърлим старофренското значение на термина – стреличка.
Репертоарът е микс от авторски композиции на Фрезу и Даниелсон – поотделно и заедно. Не липсва традиционна скандинавска мелодия, „стандарти“ – от Бах до Фито Паес и филмова музика на Кщищоф Комеда.
Пресъздаването им е ефирно, настроението – лежерно. Бурята в заглавието и в четвъртото парче е по-скоро елемент от пейзажа, отколкото стихия. Звучността на тромпета и флюгела в комбинация с баса и челото е гальовна. Прилича на подарена слънчева прегръдка през циганско лято и подканва фантазията ни да измечтава последващи пътешествия.
