Няма как да отминем най-продължителното за века лунно затъмнение без прилягащата на различните му фази музика. Да напомним ли, че началото е в 21:24 часа, пикът – около 22:30 и финалът в 0:13. Цветът ѝ ще е като италианската канцонета с трите версии, включително и на любимата ни Сусана Бака. Марс няма да е талкова голям, колкото се опитаха да ни подлъжат, но все пак ще е доста ярък!
Аперитивът е за времето, когато отблясъците на слънцето все още карат небето да светлее и един от „кръстниците“ ни, Хорхе Пардо го превръща в дъх на флейта. Темата е продължена от Ан Пасео с бирмански традиционни музиканти и се забързва в лек бибоп с версия на Трене. В коктейла ни основни съставки са различни лунни хитове – най-вече на испански, като „A la luna yo me voy“ на Елиадес Очоа (в случая като част от проекта „Афрокубизъм“), Ева Кортес с „Llevame a la luna/Fly me to the moon“ и неизбежната „Hijo de la luna“ в инструментал с диджериду. Нали си падаме и по морето, и по Италия – няма да минем и без интересни версии на „Guarda che luna“ – от „оргията“ на медните духови с Паоло Фрезу и Джанлука Петрела, през задъханата Мис Пинеда до екстазираната Петра Магони. Основното е с най-невероятната фламенко-интерпретация на Лунната соната и незабравимият Енрике Моренте. И понеже легендата разказва как Джон е помолил Йоко да изсвири Бетовен наобратно – така се ражда “Because” няма да липсва и подходящите джаз-адаптации на гения от Ливърпул с бразилски привкус и фламенко-пиано. Десертите са изненади – от арфата на Едмар Кастаньеда, през шакухачито на Хосан Ямамото до „La Luna De Alabama“ (ще си сипете още едно!), които да компенсират евентуалните неприятни изненади на времето. Ако случаят е такъв, НАСА има алтернатива:
