Не всеки ден се слуша джаз от Далечния Изток. Покойният тайландски крал Бумибол свиреше на саксофон, джазът си е част от атмосфертата на Харуки Мураками, Нюен Ли ни показа най-неочакваните ракурси на Виетнам с китарата си, Теодосий Спасов и Николай Иванов включиха непалски шерп в Концерт на покрива на света, а на фестивала Джаз по ябълковите дървета в Кутанс през 2017 г. Ан Пасео бе заобиколена от мианмарски (бирмански) музиканти на инструменти, разпалващи въображението, и, в повечето случаи, галещи сетивата.
36 гонгчета (маунг хцайнг), 21 барабанчета (пат хцайнг), 7 големи барабана (чок лон пат), звънчета и дървени блокчета (си уа), флейти и хне (струнен) са част от перкусионния проект на Ан, която започна по този начин двегодишната си артистична резиденция в Кутанс. Останалото е традиционно джаз трио плюс китара и саксофон.
Музиката е лека, фалцентите фолклорни напеви, с които сме свикнали да свързваме региона, почти отсъстват, а вписването на бирмански музиканти е толкова органично, че полувековната изолация на страната от комунистическата военна хунта за пореден път доказа несъстоятелността на всеки хардлайнерски режим да опази страната си от упадъчното западно влияние.
