Накъдето и да се обърне, човек е заобиколен от новини, свързани с нашето европредседателство. Познават ли високопоставените особи страната, в която ще пребивават? В по-общ план – да, в детайли – едва ли.
И докато България за останалите държави е свързана предимно с високи нива на корупция и престъпност, нейните традиции, запазени от хилядолетия, остават някак в сянка.
За България има много клишета – „страна на розите“, „родината на киселото мляко“… А извън тях можем спокойно да я наречем и мястото където се правят едни от най-добрите вина в света.
Да, това е факт без никаква доза високомерие. Евродепутатите ще имат възможност да се запознаят с нашите прекрасни вина.
„Имаме страхотни заведения за хранене, вино барове и автентични кръчми. Кулинарията се развива буквално с часове, особено в София. Все по-интересни концепции се наблюдават на пазара. А чуждестранните гости на България със сигурност ще искат да пробват вината ни. Тук съм още по-спокоен, защото българските вина намират своя облик и скоро ще намерят и широко признание“, твърди носителят на званието „Сомелиер на годината“ за 2017 г. Живко Енчев.
Кои всъщност са сортовете, с които можем да се гордеем? Широка мелнишка лоза е уникален сорт, отглеждан единствено в югозападна България по долината на река Струма. От него е създаден и по-съвременният сорт Мелник 55, който в момента покорява все повече ценители.
Маврудът е другата перла в българската винена корона. Често се смята, че той е стар местен сорт, който се отглежда само у нас от най-древни времена, но реално е регионален сорт и се среща още в Гърция, Македония и Бесарабия. Тук е разпространен главно в Тракийската низина – Пловдивско (най-вече около Асеновград) и по-малко в Пазарджишко и Старозагорско. Много търсен на пазара от българите и по тази причина – много често засаждан напоследък в нови лозя.
Няма как да не споменем и новия любимец на винените фенове – сортът Рубин. Създаден е в България в средата на миналия век и е кръстоска от френския сорт Сира и италианския сорт Небиоло.
Виното от Рубин има дълбок, почти непрогледен рубинен цвят. Аромати на червени плодове, вишна, череша и малина са характерните за него. Ако има отлежаване в дъб, се появяват още ванилия, люляк и лека пиперлива пикантност.
Гъмзата е специфичен местен сорт, който се свързва с територията на Северозападна България (най-вече около Видин, Ново село и Сухиндол). Заради мекотата, фината си структура и лекотата, с която се пият, вината от Гъмза са много лесни и сигурни за съчетаване с почти всяка храна. Ако са отлежавали за няколко месеца в дъб, те придобиват чудесен препечен тон и наподобяват бургундско пино ноар. Това ги прави подходящи за съчетаване с печени меса и най-вече с дивеч.
Всички сме чували поговорката: „Ой, ти, бяло вино, що не си червено?“. Да, но не бива по никакъв начин да подценяваме българските бели сортове. Един от тях, Димят е отглеждан по нашите земи от незапомнени времена.
С този сорт е свързана и една легенда. Красивата сестра на цар Иван Шишман – Кера Тамара, е била принудена да замине при султан Мурад в знак на примирие между двамата владетели. За да запази мира между двете държави, тя се съгласила и дълго се прощавала с родината си и любимите места. От сълзите й поникнали лози, които дали превъзходно грозде – Димят. От него направили нежно и ароматно вино, като сълзите на Кера Тамара.
В днешно време освен за вино, Димят се използва и за висококачествен конячен дестилат.
За любителите на бели вина с мискетов аромат страната ни изобилства със сортове, които могат да задоволят и най-изтънчените вкусове – Карловски Мискет, Сунгурларски Мискет, Врачански Мискет, Сандански Мискет.
