Плейлистът ни е за тези, които няма да посегнат към отсечена елха, на чийто връх да закичат звезда. Които няма да хвърлят състрадателна монета в кутийката на леяра-акордеонист, опортюнистично заменил за седмица-две „Върховете на Манджурия“ с „Джингъл белс“ на входа на метрото. Които няма да постят лицемерно на Бъдни вечер и още по-лицемерно да ми разправят за правата на животните, визирайки угоените за дроб чисти бели патки, а не шопара в кочината.
Коледата е възможна по друг начин с хитаносите около Херес. Превръщането на булериас и сегирияс във виянсикос (испанските рождественски песни) не е само традиция, продължена от Камарон с Пако де Лусия или Хосе Мерсе с Пепе Абичуела. Арфата на Кристина Плухар с ансамбъла „Арпеджиата“ и тангото на „Куадро Нуево“ са не по-малко стилни.
Витлеем, влъхвите и радостта от подаръците на децата от ясли, градини и свободно отглеждане са теми, влезли трайно в джаз-стилистиката, отново с протагонисти като „Куадро Нуево“, Буге Веселтофт (най-красивият джаз албум в последните 20 години – „It’s snowing on my piano“) и полската джаз-прима Ана-Мария Йопек с проекта от границата на двете хилядолетия „Dzisiaj w Betleyem“.
Финалът е с канадски привкус – сурово-романтичната Емили Клер-Барлоу и поредните майтапчийски коледни албуми на следовници на Джанго – от Sultans of Strings с гости почти от цял свят (Ришар Бона и Рубен Бладес например) до „Lost Fingers“ – „Coconut Christmas“. Няма нужда да ни убеждават колко е хубаво да си разделим по една (коледна) бира с готвачката на празничната ни трапеза.
