Вероятно вече сте чули за станалия световноизвестен медицински робот, който преминал изпитите за лекар в Китай – информация колкото сензационна, толкова и непълна. „Сяо И“ наистина премина един от тестовете за медици в Китай, но не е точно робот, а по-скоро изкуствен интелект. Той е много по-близък в същината си до компютърна програма, отколкото до това, което сме свикнали да приемаме за робот.
„Сяо И“ е взел изпита, чиято продължителност обикновено е 10 часа, за 60 минути и е изкарал 456 точки, като 96 са минимумът. Рекордът е 553 от максимални 600 и все още се държи от човек.
Означава ли това обаче, че от утре хората в Китай или другаде по света ще бъдат лекувани от роботи? По-скоро не. Роботите имат огромно приложение в медицината от няколко десетилетия, но до този момент работата им е да улесняват, а не да изземат функциите на лекарите.
Представата ни за роботите до голяма степен е формирана от изкуството и поп културата, което я прави доста далеч от реалността. В една модерна фабрика за производството на автомобили може да има стотици роботи, но никъде няма да видите нищо, което да прилича на Ситрипио или Арту-диту от „Междузвездни войни“. Ще видите огромни роботизирани ръце, които дори не приличат на ръце, да извършват различни задачи без директното наблюдение от хора.
Подобна автономия в тежката индустрия е повече от добре дошла, но в сферата на медицината нещата са доста по-различни, затова трябва винаги да се подхожда с известна доза скептицизъм към вестникарски заглавия от рода на „Робот взе диплома за лекар в Китай“. В момента дори и най-простите манипулации, свързани с човешкото здраве, се извършват от хора с помощта на определени технически средства, а не се правят автономно от роботи. И все пак медицинската роботика намира широка употреба вече от няколко десетилетия, а бъдещето като че ли принадлежи изцяло на нея. Нека накратко си припомним как се стигна до появата на китайския робот „Сяо И“.
Най-важните моменти
Зората на роботиката в хирургията и медицината са лапароскопските процедури. Гледането в двуизмерен монитор, докато боравиш с не много удобни инструменти в скрито от погледа ти тясно пространство, в което има много важни органи, може да се окаже почти непосилна задача. Именно стремежът да се избегнат тези неудобства и ограничения става причината за разработването на първите операционни роботи.
Първата употреба на такава технология е регистрирана през далечната 1985 г. Роботът ПУМА 560 (анг. PUMA 560) се е използвал за улеснение на хирурзи по време на сложни неврологични биопсии. Три години по-късно хирурзи за първи път използвали същото оборудване по време на операция на простата, а много скоро след това получили и модифициран робот специално за такъв тип операции. През 1992 г. роботите стават едва ли не равноправни асистент-хирурзи, най-вече в лицето на РОБОДОК, който става и първият медицински робот, официално одобрен от Американската агенция по храните и лекарствата (ААХЛ).
Краят на 80-те и 90-те е времето на така наречената „телевизионна“ или дистанционна хирургия, при която лекарят извърша манипулациите дистанционно, без физически да държи инструментите. Това намира широко приложение при оперирането на ранени войници във военно-полеви болници, например. Иновациите в тази посока довеждат до създаването роботизираната система „Да Винчи“, която на теория позволява на хирурга да върши работата си, без да се намира в едно помещение с пациента, дистанционно управлявайки множество роботизирани ръце и гледайки в монитор. През 2000 г. системата е сертифицирана от ААХЛ.
Успоредно с хирургическата техника, през 90-те се случва и огромно развитие в областта на изкуствените крайници и стави. През 1993 г. се появяват първите коленни протези с микропроцесори. През 1998 г. се появяват адаптивни протези, които комбинират микропроцесори, хидравлика или пневматика и дистанционен контрол с цел подобряване на двигателните функции на пациенти. Протезата Си-Лег (анг. C-Leg), представена през 1997 г., е управляемо коляно с толкова усъвършенствана функционалност, че носещият го може да кара ролкови кънки.
Съвременните приложения на роботите в медицината
През последните години роботехнологиите в медицината процъфтяват. Водещите болници по света докладват стотици, а понякога и хиляди процедури, извършени с „Да Винчи“ робот, който в момента е в състояние да обели ципата на зърно грозде, както можете да се уверите във видето по-долу. С негова помощ се извършват операции от смяна на сърдечна клапа до отстраняване на тумори.
Системата РОБОДОК в комбинация с ОРТОДОК може да помага в планирането и извършаването на ортопедични операции до последния детайл. Протезите пък вече са в състояние да изграждат връзки с нервните окончания и мускулите на пациентите, а хората с протези на ръцете могат да пишат или да свирят на пиано.
Роботизацията в хирургията постигна своята цел да премахне ограниченията пред лапароскопските операции. Технологиите вече позволяват триизмерна визуализация на оперативното поле при затворени интервенции. Възможните движения са все повече – освен демонстрацията с беленето на гроздето, машините могат да се въртят на 360 градуса, значително увеличавайки възможностите пред хирурзите.
Жертвите на природни бедствия и други мащабни нещастия могат също да разчитат на роботите. Малките роботи могат да влизат в развалините на срутени сгради, за да търсят оцелели. Чрез техните камери медицинските екипи могат да преценят състоянието на пострадалите, както и да комуникират с тях посредством микрофони. Малките машинки също могат да засичат дишане или кръвотечение, да измерват пулс и кръвно налягане, като дори имат възможност да подават кислород и вода на жертвите. Всичко това може да спаси живота на пострадал човек, докато медицинските екипи успеят да стигнат до него.
И тук отново се връщаме към робота от Китай. Това, което го превръща в следващата стъпка в медицинската технология, е заложената в него концепция за автономия. Идеята, че той или подобна на него машина, съоръжена с изкуствен интелект, ще може да взима самостоятелни решения и да предлага диагнози е следващата стъпка в развитието на технологиите. Това е съществено разлика между „Сяо И“ и останалите технологии, защото тук не говорим за робот, а аз изкуствен интелект, при който не техническите, а изчислителните способности и възможността да се взимат автономии решения са от ключово значение.
„Сяо И“ разчита на огромната си база данни, от която черпи информация и я сравнява с настоящия медицински случай, а след това чрез вероятностни модели е в състояние да предлага диагноза и лечение. Трябва да се подчертае, че като помощно средство той все още няма да изземе функциите на лекарите в Китай, въпреки че се очаква да влезе в употреба още в началото на следващата година.
