Двамата унгарски виртуози пристигнаха в София за едно наистина грандиозно събитие по инициатива на Ласло Бедеч, унгарския лектор за България – благодарение на Института „Балаши“ (Будапеща). Домакин на събитието, разбира се, е радио фестивалът Alarma Punk Jazz. Предлагаме ви и един прекрасен текст на унгарския музикален критик Золтан Вегшьо, писан по повод 60-годишнината на Дреш това лято.
„Твърди се, че добрият джаз музикант в действителност узрява на шестдесетгодишна възраст. За нас обаче музиката на Михай Дреш по своеобразен начин от 35 години е все така зряла. В първия му албум се чува онова, което и в последния. Разбира се, твърди се също така, че големите в жанра – които са малцина и трябва да бъдат потърсени сред музиканти от класата на Телониъс Монк и Джон Колтрейн – през целия си живот са свирили едно и също.
Не е случайно, че на общия албум с Арчи Шеп са записани композициите на Дреш; според Шеп за известните джазови парчета са налице първокласните американски музиканти, но понеже той е искал да улови унгарския глас на джаза, се обърнал към „Дреш Квартет“. Добре е преценил Шеп и заедно с него и Джон Чикаи, Чико Фрийман, Роско Мичъл, Крис Потър, както и останалите икони на джаза, с които заедно е свирил Дреш на многобройните общи концерти и албуми: джазът е унгарски, не когато джаз свирят унгарци. Джазът е унгарски, когато го свири Михай Дреш.
“Михай Дреш и музиката му са най-важното, което някога се е случвало на унгарския джаз” – написа един критик преди 10 години. И оттогава се осъществиха много неща: новият тогава член на квартета Миклош Лукач направи международна кариера, Михай Дреш разви от кавала неговото джазово съответствие, фухуна, а заедно с Лукач като дует издадоха албум с едно по-интимно настроение (озаглавен „Лабиринт“), постепенно се загуби работният характер на редовните концерти по клубовете – но същината не се промени: Михай Дреш, свирейки било джаз стандарти, било собствени парчета, било народна музика, свири унгарска музика. Слушайки го, осъзнаваме какъв голям късмет имаме, че живеем по едно и също време с него“.
(превод: Николай Бойков)