Bernays Propaganda отново бяха в София. В обновен състав и с доста по-отворена концепция за звука (след три студиийни албума, съвместна 7-инчова плоча с норвежците Modern Love, диск с ремикси на техни парчета, правени от пост-пънк легенди, ембиънт копозитори и тежката артилерия на македонския фрий-джаз и, разбира се, стотици концерти за последните 7 години – буквално из цяла Европа). Вратите на *Mixtape 5*, B-Side отвариха точно в 21:00 ч. на 25 юни, а на сцената преди Bernays Propaganda излязоха Portable Leaver Quartet (специална дроун-ембиънт психеделик колаборация между Portable Elephant от Русе и Leaver от София, които вече отваряха за световни музиканти като Nadja и King Dude в същата зала съответно през март 2014-а и май 2015 г.) и гараж-блус-рокендрол триото The Black Swells, чийто дебют беше в рамките на фестивала Rocket Psyence Night миналия месец).
С това експериментално събиране в една фестивална вечер на представители на три съвсем различни традиции и сцени от балканския ъндърграунд Alarma Punk Jazz ознаменува и финала на 13-ия си фестивален сезон, като в края на събитието обяви и някои от главните действащи лица, които ще вземат участие в Alarma Punk Jazz №14 наесен.
Иначе, Bernays Propaganda са чудесен пример за това как една пост-пънк, диско-пънк, рокендрол, индъстриъл или както там ще я наречете „малка“ балканска група може да съществува в ситуация на тотална политическа, икономическа и културна криза в наши дни. И как единственият начин да останеш честен човек и артист днес (а и хората да оценят изкуството ти по достойнство) е да отстояваш принципите си (особено когато тези принципи са дълбоко хуманни и активно противостоят на всичко противоестествено, което модерният свят ни вменява – безсмислената консумация, превръщането на музиката в продукт, поддържането – или в най-добрия случай – игнорирането на натиска върху обикновения човек от страна на големите политически и икономически структури, шайки и други сформирования, и пр.).
Коя е последната българска група (с публика все пак, да го кажем – извън дълбокия ъндърграунд), за която се сещате, която, като излезе на сцената, или пък когато дава интервю за мейнстрийм-медия, да ви е говорила за реални проблеми, с които ни се налага да живеем, а не за някакви си свои малки битки в областта на шоубизнеса?
„…Европейският съюз прави окупация на територии като нашите, купувайки целия индустриален потенциал. Нали така? Цялата инфраструктура е в ръцете на хора, които идват от Запада. И имат роби, имат хора, които ще им произвеждат продукти срещу 150 евро заплата. И имат съответното правителство в съответната страна, което поддържа това положение… Въпросът е да схванем това, но и да останем нормални – да не станем същите като неонацистките групировки, които също схващат, че македонското общество (сигурно същото важи и за българското, сръбското и т.н.) е ограбено от страна на западните сили… Проблемът е, че на хората не им е удобно да заемат активна позиция и се чувстват по-добре, като вярват, че след като имаме голям паметник на центъра, сме мощна империя и никой не може да ни се опре.“ (Васко Атанасоски от Bernays Propaganda пред „Аларма“, юни 2015 г.)
