Явно така ни е тръгнала годината, та почти веднага след Dead Elvis & His One Man Grave навръх рождения ден на Краля на рокендрола, онлайн изданието с най-доброто от „Аларма Пънк Джаз“ продължава по Бинар с друг емблематичен one man band, гостувал ни през последните месеци. Иде реч, за родения под името Джереми Малис човек оркестър King Automatic. Джереми, който е от Нанси, Франция, и записва за небезизвестния швейцарски траш блус рокабили лейбъл Voodoo Rhythm Records, миналата есен гостува на нашия фестивал за пръв път. Не с един, а с цели два концерта – в София на 5 октомври (заедно с GhostNote & Nick Chongi – за тях по-нататък, в следващите издания на рубриката) и в Русе на следващия ден (с Portable Elephant, които, между другото, именно довечера ще се явят от разстояние в предаването „Аларма“ по програма „Христо Ботев”).
Така беше установен и контактът с лейбъла Voodoo Rhythm Records, ръководен от друг легендарен one man band артист – Преподобния Бийт-Мен Зелър, човек, за когото също имаме съмнения, че е седял на масата на Яростин Зезула и дори е обядвал с него “ритуален тракийски заек“.
Както и да е, бидейки един от ключовите артисти на въпросната мистериозна издателска компания, King Automatic стигна до нашия фестивал (а навярно и въобще до Източна Европа, откъдето са и баба му и дядо му) по не по-малко мистериозен начин – посредством серия от твърди уговорки в последния момент по имейл. Накрая (седмица след българските му участия), отидохме с Portable Elephant да го гледаме и в Румъния. Не без причина. И не без последствия. Когато човек по собствен избор е решил да се разтрои между свиренето на китара в реално време, управляването на каса и соло-барабанче с крака (в същото време) и семплирането на клавири и хармоники, истината винаги е „някъде там“. Оставяме ви да се наслаждавате с музиката на King Automatic, в която се срещат достатъчно количество вампири диабетици, чернобилски каубои и други зловещи зезулоподобни, а бъдещето, както знаете, ще си покаже зъбките и рогцата съвсем скоро – с други очаквани и неочаквани автори от ложата на Voodoo Rhythm Records на нашия фестивал…
За финал, няколко думи от самия King Automatic, споделени паралелно пред „Портал Култура“ и програма „Христо Ботев“ на БНР някъде през септември 2013г. Преди повече от 100 години…
”…това го е имало и преди – в блуса през 40-те и 50-те. Хора като Джеси Фулър с неговия контрабас, на който можеш да свириш и с крака. Хората винаги са откривали различни системи да свирят на повече от един-два инструмента едновременно. Но, разбира се, не като в наши дни – без кийборди и семплиране, както правя аз. Не се опитвам да съм част от някаква нова вълна в тази музика: просто свиря различни видове музика, която харесвам, – с корени от 40-те до 80-те и 90-те години – опитвам се да пиша песни и да създавам музика по свой вкус. Ако тя звучи като реге, правя я като реге. Ако е блус, получава се блус. Чувствам се напълно свободен да правя каквото си поискам. Което е различно от свиренето в група – там трябва винаги да питаш и другите, преди да предложиш нещо“.
https://www.youtube.com/watch?v=Hs8U5Fa9RWo
