Когато се замислих за добрия пример на българи, които познавам в чужбина, се сетих за моята братовчедка Маяда Хадая. Тя не е богат човек, притежаващ къщи с басейни или успешен бизнес, а личност, избрала да помага на хора в беда.
Често за нас успех означава да не си личи, че си чужденец. Не споменаваш нито произхода си, нито пък искаш да се връщаш към трудните моменти. Махаш, ако си жена, досадното –ова от фамилията и при възможност трудно изговаряш България. Смиташ всичко под килима и се опитваш да бъдеш друг човек…
Маяда не прави така. Тя застава зад каузата да помага в интеграцията на емигранти като човек и професионалист. Всекидневно изживява отново трудната съдба на емигранта и бежанеца.
Завършила е международно развитие във Виенския университет. Тя е водеща на предаването „Welt im Ohr“ при австрийската академична обменна програма и също така работи за Orange 94.0 – Свободното радио на Виена. Маяда води курсове по радио, професионален говорител е и майка на две момичета. Говори български, арабски, немски, френски и английски език.
Маяда е родена през 1976 година в София. Дете е на българка и сириец. Понеже ми е братовчедка, допълвам, че във вените ѝ тече и македонска кръв. Тази година нейното семейство празнува 30 години във Виена.
Как се променяше България през годините през твоя поглед?
Краят на комунизма и членството в ЕС за мен са най-съществените и важни стъпки за развитието на страната – и политически, и исторически.
Иначе нямам много наблюдения, защото аз прекарвах ваканциите с моите роднини, най-вече с баба ми на морето и после като възрастен човек посвещавах изцяло времето си в България на семейството.
Какви са асоциациите на виенчани като чуят България?
Разбира се, те са различни и зависи от човека и контекста. Т.е. това е най-вече политическо възприятие и зависи от коя страна си, както когато става въпрос за околна среда или комунизъм.
Например в австрийските медии България е представяна различно. Веднъж е евтина и красива туристическа дестинация, друг път – бедна европейска страна с много икономически, етнически и политически проблеми, висока безработица, миграция на висококвалифицирани млади кадри, с лоша здравна система и проблеми на малцинствените групи.
Напоследък се чуват много критики за „мултикултурния модел на Европа“. Какво мислиш за този процес?
Европа е исторически смесена с много различни култури и религии. И това за мен, както езикът, е съкровище и богатство – всяка страна да бъде уникална и несравнима. За съжаление сега изживяваме дълбока икономическа криза, а пък тя е благодатна почва за насаждане на расизъм, насилие и в крайна сметка на противопоставяне и много мъка.
Аз съм позитивен човек и искам да остана такава. Вярвам, че обединена Европа има енергията да брани общите ценности. Нейните граждани са достатъчно убедени в каузата и показват много смелост, както сега в ситуацията с Украйна. Винаги когато хората се страхуват да изгубят нещо, това се явява опасна ситуация, защото лесно се манипулират.
Да, и аз се притеснявам, че мирът в Европа, както и преди, така и сега, е застрашен. Но съм изпълнена с надежда, че все пак се учим от историята и апелирам към политиците да не се възползват от своята власт.
Информирам се от алтернативни канали и се опитам да съм ангажирана политически. Съпричастна съм към народите, които са жертва на подобни властови конфликти.
Между другото на мултикултурализма винаги е гледано с лошо око и е обявяван за невъзможен. Но аз вярвам много на европейската идея за разнообразие и уважение към различните етноси и религии. Надявам се ЕС да държи тази посока, това е една мечта обаче, не утопия.
Но все пак какъв се оказва културният модел на Западна Европа?
Западна Европа затяга границите и се опитва да ограничи достъпа на бежанци. И когато те все пак успят да се доберат дотук, трябва да чакат много дълго и често не биват приети в страната.
Емигрантите трябва да изпълнят доста неща, за да бъдат натурализирани, а бюрократичните препятствия и спънки са изтощителни. Има различни модели в Европа, но като цяло тенденцията е следната: емигрантите са добре дошли единствено и само когато са високо квалифицирани и нужни някому. Проблемът, който и Австрия има, настъпва, когато те вече не се ни необходими.
Има различни видове любим тип емигранти, дали заради езика, дали заради нещо друго, със сигурност по-добре френски, отколкото турски.
Мисли се за това, което емигрантът е, и какъв би бил неговият принос. Хора, които са бедни или се нуждаят от защита, са все по-малко приемани и това е тъжната действителност. Правят се и изключения от една страна, от друга хората се избират на определен принцип и това не е нищо ново.
Много хора мислят, че е добре, когато една страна има ясни законови рамки. Например Австрия трябва по-бързо да се справя с бежанците – актуална тема все още е случаят с мъж от Чечня, който от 18 години е принуден да чака разрешение за работа и съответно живее в постоянна несигурност.
Оказва се, че икономическият интерес стои пред хуманността. Това е светът, в който живеем, а именно – капитализъм в най-лошите му проявления. Човекът е стока, с която се търгува. Аз остро критикувам това отношение.
Твоята работа е свързана с това да помагаш на хората в интеграцията и развитието им в Австрия. Защо избра този път?
Всъщност моята работа не е свързана директно с тази задача. Аз съм радиожурналист и съм завършила международно развитие. Самата аз преживях емиграцията и натурализацията. Следя и описвам политическите измерения и най-вече законовите решения по този въпрос.
Това обаче не означава, че съм човек, който има рецепта за една „перфектна“ интеграция и не казвам на никого какво точно трябва да направи. Всеки сам трябва да реши за себе си.
Какъв общ съвет би дала на емигрантите?
Има едно конкретно нещо, в което силно вярвам, и това е да научиш езика на държавата, в която искаш да живееш. Дори когато става въпрос просто да можеш да се оправяш в ситуации като среща с властите или при лекар. Винаги е предимство да можете да разговаряте и да отговаряте сами за себе си. Става доста по-сложно, когато трябва да ползвате преводач. Много хора тук нямат времето или възможността да учат езика, повечето пъти поради служебни задължения.
Мисля, че всеки език е богатство и може да отвори много врати към други светове. Езикът е първата комуникация и когато общуваме свободно, падат и много предразсъдъци. Аз бих искала да помагам на хората в интеграцията с моя личен пример. Може да се съдейства на различни нива, но преди всичко се опитвам да го правя от човешка гледна точка.
Интеграцията е моята тема и заради историята на моето семейство, затова може би е този жив и постоянен интерес. Като журналист работя върху проблемите и проявите на несправедливост, като човек се опитвам да помагам, когато е възможно. Като например да преподавам немски език и да пиша писма към властите, когато е необходимо. Но също така да се боря срещу стереотипите спрямо емигрантите.
Ти пътуваш много. Имало ли е момент, в който си искала да се преместиш другаде и защо?
Най-често съм се радвала, когато след моите пътувания съм се връщала отново в моя дом във Виена. Естествено, мислила съм си и да живея някъде другаде, но само защото по природа съм отворен и любопитен човек и обичам предизвикателствата.
Друга причина да искам да се преместя е заради произхода на моя съпруг. Като човек с различен цвят на кожата, той чувства върху себе си голяма доза расизъм, дискриминация и несправедливост. Това индиректно притеснява и мен много. Но ние не намерихме решение къде би могло да бъде по-добре за нас. За него съм сигурна, че има такова място.
От друга страна също е важно да се борим за правата на хората с неговата съдба и да променяме съществуващите негативни настроения. Всичко друго би било единствено и само бягство.
Живееш във Виена от 8 годишна, как би описала този град?
Виена е прекрасен град с удобна транспортна мрежа. Сигурна за всички, които се веселят до късно. Столицата предлага богата и разнообразна културна програма за всеки вкус.
Освен това градът се поддържа чист. Само с една забележка към хората, които отглеждат кучета – все още няма изцяло култура за почистване след домашния любимец в тревните пространства. Което мен като майка ме притеснява.
Виена е зелена и предлага диви плажове по продължението на Дунав. Също така висококачествена питейна вода.
Столицата има отлично работеща здравна система, която за повечето хора е достъпна, както и безбройни възможности за добро образование. Искам да допълня, че разполага и с развит пазар на био продукти.
Виена е мултикултурен град и в него живеят хора от всички нации. Като най-голямата група от емигранти, колкото и учудващо да е, са германските ни съседи.
Наясно си със сирийската бежанска вълна в България. Как гледаш от дистанция на породилите се проблеми и напрежение?
Надявам се, че сирийците, които нямат семейства в Европа или в други страни и са под закрилата на българското правителство и граждани, ще имат шанса за ново начало.
Политиците на България трябва да предложат един нов дом на тези хора, които са загубили във война семействата си, държавата си, всяко притежание. Апелирам към всички българи да отворят сърцата си да възприемат сирийските граждани и да им помогнат да преживеят травмата от войната като им предложат работа и дом.
С кои стереотипи задължително искаш да се бориш – независимо къде се намираш?
С твърдението, че начинът, по който изглежда даден човек, като кожа или цвят на косата, казва нещо конкретно за неговите качества. Както и облеклото – със сигурност бедните хора заслужват достойно отношение.
Също така смятам, че образованието не е гаранция. Не че не трябва да стремим към образование и квалификация, но има качества, за които не ни трябва диплома – те или се носят в сърцето или не…
Как виждаш бъдещето на Европейския съюз?
Силно се надявам, че ще има мир. Вярвам, че политиците са се обединили около него. Наблюдавам също така силни граждански движения, които неуморно и самоотвержено, но без насилие, застават зад мира. Впрочем това зависи не само от демонстрантите, а преди всичко от държавата, която не позволява то да бъде упражнявано от страна на полицията.
В тази борба нямам предвид само запазването на мира, а също така свободата на мненията и позициите, свободата на вероизповеданията, на сексуалните и репродуктивни права и свободата на отворените демонстрации.