Виж музея: Белведере – бароковият музей

28/05/2020

Сградите на двореца Белведере във Виена единодушно са признати за едно от архитектурните чудеса на града. Те много приличат на двореца във Версай, но архитектът е добавил елементи, типични за барока в Австрия от това време. Проектирането на сградите на Горно Белведере (Oberen Belvedere) и Долно Белведере (Unteren Belvedere) е дело на известния бароков архитект Йохан Лукас фон Хилдебрандт по поръчка на савойския принц Йожен, който разположил в тях своята лятна резиденция. Построяването им е свързано и с период на строителен подем във Виена в началото на XVIII век, а освен Белведере дело на Хилдебрандт са и множество други дворци от същото време, някои от които също са по поръчка на Йожен Савойски. Построен е първо Долно Белведере, а в периода на строежа принц Йожен закупува още земи за градините около двореца, както и за втория дворец, чийто строеж започва около 1717 г. Горно Белведере е завършен през 1723 г., а днес дворцовите сгради заедно с градините са част от Световното наследство на ЮНЕСКО.

 

 

Дворците са наследени от принцеса Виктория, племеница на Йожен Савойски, която неохотно се възползва от наследството си, докато не решава да се върне в Торино. Едва в средата на XVIII век наскоро коронованата Мария Тереза придобива двата двореца, тогава известни като Gartenpalais. Първоначално дворците са необитаеми, разбираемо предвид другите имперски притежания, а впоследствие Мария Тереза превръща Долно Белведере в галерия с портрети на предците си, какъвто е бил обичаят на династията Хабсбург. Сградите на Белведере на практика не се превръщат в нечий дом, а оживление в тях настъпва през 1770 г., когато принцеса Мария Антоанета се омъжва за Луи XVI и по случая е организиран бал с маски. Бихме казали, че годините на тишина за залите и градините на дворците са били доволно компенсирани от присъствието на 16 000 гости, поканени на бала.

През 1776 г. Мария Тереза и синът ѝ Йозеф I преместват в Горно Белведере имперската колекция с картини с идеята да отворят двореца за посетители. Пет години по-късно той отваря вратите си, а това го превръща в един от наистина първите музеи за изкуство в света, достъпни за публика. По същото време Долно Белведере става убежище за членове на династията, бягащи от Френската революция. И така – единият дворец е превърнат в галерия с цел да затвърди абсолютната власт на монарха, а по ирония – в другия дворец са бегълците от въстаналите срещу монархическата власт. Историята предлага парадокси като този достатъчно често.

 

Долно Белведере се превръща в музей едва през 1811 г., когато император Франц II нарежда колекцията от замъка Амбрас край Инсбрук да бъде приютена именно там. След 1833 г. тази колекция се обогатява от египетски и антични образци, а след 1844 г. и от римски. Колекция пък от акварели на Карл Гьобелс Млади, както и упътване към сбирките на музея, създадено през 1846 г., свидетелстват за първите му години като „модерен“ музей за изкуство, вече не така свързан с имперската власт, която го е създала. Това съвсем не означава, че тази имперска власт не е повлияла на по-късната му съдба. След преместването на имперските колекции през 1891 г. от Горно Белведере в новосъздадения Kunsthistorisches Museum той престава да функционира като музей, а през 1896 г. след известни преустройства се превръща в резиденция на наследника на трона принц Франц Фердинанд I, чиято смърт няколко години по-късно в Сараево възпламенява Голямата война.

Почти по същото време, през 1903 г., Долно Белведере се превръща в модерна галерия, която приютява модерно изкуство, и всичко това, за да се положи австрийското изкуство в контекста на вече международния по онова време модернизъм. Галерията е създадена по инициатива на творците от Виенския сецесион и сред първите ѝ експонати са творби на Ван Гог и Моне, закупени специално, за да попълнят колекциите на музея, който официално добива името Staatsgalerie. В годините непосредствено преди Първата световна война неговият обхват се разширява и до по-ранни епохи в изкуството, не само до модернизма.

 

Войната никога не се променя, но тя променя всичко. Така след Първата световна война дворците на Белведере са национализирани, за да бъдат превърнати в това, което са днес – музеи-икони за Виена, както и изобщо за Австрия и нейната богата имперска история. Разбира се, последвалата бързо след това Втора световна война нанася поражения върху сградите на музея – части от Мраморната зала в Горно Белведере са разрушени, но след ремонтите в него през 1953 г. отново отваря врати Österreichische Galerie. В Долно Белведере отваря врати Бароковият музей, а Музеят за средновековно австрийско изкуство се помещава в Оранжерията към дворците.

Преди няколко години Оранжерията претърпява основен ремонт, съхранил обаче бароковия ѝ дух, а първата изложба, която тя приютява е Garden Pleasures: The Garden in Art. Почти по същото време отново отваря врати и Долно Белведере, също адаптирано за излагане на цели временни експозиции. Знаково е името на изложбата, с която галерията е отворена отново за посетители: Виена-Париж, за да се наблегне още веднъж на множеството нишки в историята, не само имперската, които са довели до съществуването на музея Белведере.

 

Белведере 21 е името на последната сред сградите му. Построена в края на петдесетте, за да приюти австрийския павилион за Световното изложение ’58 в Брюксел, в нея се излага съвременно изкуство и се провеждат събития, свързани с кино, музика и фотография, културни дискусии и прочее. Първоначално музеят, отворил врати през 1962 г., се е казвал XX век, а става част от институцията на Белведере едва през 2002 г., като започва да носи сегашното си име след преустройство през 2018 г., за да се превърне в част от перлите в короната на днешна Виена. Казваме корона почти без притеснение и с надеждата, че Белведере скоро ще бъде отворен отново (но на сайта няма информация кога). И тук е мястото с намигване да кажем, че Целувката на Климт се пази именно в този музей.

 

от

публикувано на: 28/05/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: