На една малка гара на брега на красиво езеро, разположено под австрийските Алпийски върхове ви очаква едно от най-красивите градчета в Европа. Там, хвърлящо блестящи отражения в лазурносините води, сгушено в спиращите дъха планини, в едно от най-отдавна населени места в Европа се крие и най-старата солна мина в света. Красотата му е толкова завладяваща, че цяла друга нация си е направила в собствената си държава копие на този град. Там, в Китай, в провинция Гуандог съществува паралелното австрийско градче, за което сега ще ви разкажем – очарователният Халщат.
Халщат се намира в Горна Австрия, в историческия район Залцкамергут – най-красивата местност на Австрия, част от световното наследство на ЮНЕСКО. Градчето сякаш е кацнало на брега на едноименното езеро (Hallstätter See). Това, граничещо с нереалността селище, дълги години е било труднодостъпно, но днес, разположено на главния път между големите градове Залцбург и Грац, достигането му с кола е съвсем възможно. Разбира се, колата трябва да оставите на входа на градчето, тъй като във вътрешността му ползването на автомобили е ограничено.
Другият вариант за посещение на Халщат е чрез влак и това би било едно наистина красиво преживяване. И то ще продължи дори след като железницата ви остави на гарата, която се намира на отсрещния бряг на езерото. Оттам продължавате вашето живописно пътуване с лодка до брега, на който кротко ви очаква стъпаловидно разположеният Халщат.
Градчето е считано за едно от най-старите населени места в Европа. Това, което е поставило Халщат на европейската карта, са неговите залежи на сол. Солните мини там са може би най-старите в света, образували се от изпарението на солената морска вода в планините още преди около 250 хил. години. Подземното обработване за сол е започнало още през късната бронзова ера. Разкопки откриват останки от процъфтяващ и добре организиран живот от последвалата желязна епоха, когато добивът на сол достига своя най-голям подем. Търговските връзки, които са създадени тогава, древният обществен живот и археологическите находки от него сега са известни като Халщатска култура (800-400 г. пр.Хр.). През 1846г. е открито голямо праисторическо гробище в околностите на Халщат, в което са намерени артефакти, говорещи за богата цивилизация, живяла по времето на Бронзовата епоха.
Солната мина Берхтесгаден е най-старото място за добив на сол в света и може да бъде разгледана чрез много забавен и интересен тур. Експлоатирането ѝ още от древността е превърнало Халщат във важен търговски център на „бялото злато“, от който солта се е транспортирала до всички части на Европа. Различни археологически разкопки продължават да откриват доказателства за нейното използване в миналото, като артефактите са толкова добре запазени от солта, че се считат за единствени по рода си. Такава например е откритата през 2002 г. дървена стълба, дълга 8 метра и датираща отпреди 3100 години (около 1100 г. пр.Хр., през Бронзовата ера). Тя е толкова добре запазена, че един от археолозите, начело на разкопките, отбелязва, че съвсем спокойно може да бъде разглобена и отново сглобена. Което и са направили, подреждайки я в първоначалния ѝ вид.
Друго изненадващо откритие е направено още през 1734 г., докато са прокопавали тунели в мината. Намерен е истински човек, който е бил толкова добре запазен от солта, че освен кожите, с които е бил облечен, неговата собствена, както и косата му са били все още видими. Тялото, за което се вярва, че е било на миньор, убит в злополука около 600 г. пр.Хр, е кръстено „Мъжът в солта“.
И ако попаднете в Халщат (което ви пожелаваме) и дългата, интересна история на мината не ви е достатъчна, за да го посетите, то гледката, която се открива оттам, ще е достатъчно убедителна. Мината Берхедсгаден е разположена над градчето и до нея ви отвежда фуникуляр, бавно разкриващ спиращите дъха красоти на областта.
И така и така сте се запътили нагоре… На един лифт разстояние са почти задължителните за посещение „Петте пръста“ на планинския масив Дахщайн. Това всъщност е наблюдателна площадка, протегнала петте си, издадени 4 метра напред платформи като ръка. Всеки един „пръст“ е различен и предлага зашеметяваща панорама на района. „Петте пръста“ е сред най-впечатляващите наблюдателни площадки в света и разкрива може би най-грандиозната гледка в Алпите.
Има още една задължителна спирка и тя е в уюта на самото градче. Сред вълшебно красивите, виещи се улички има място, в което властва тишината и приказният чар на Халщат изчезва за миг. „Къщата на костите“ в подземието на църквата „Св. Михаил“ крие интригуваща история и над 600 черепа. Няма нищо толкова мистично около тях, по-скоро – практично. В някои райони в миналото, когато кремирането не било разрешено, е имало практика, ако гробището се препълни, на всеки 10-15 години скелетите да се изравят. Те били почиствани, избелвани на слънце, рисувани и поставяни в Къщата. Последният ѝ „жител“ е положен там през 1995 г. Цветовете и надписите имат собствено значение и служат за идентификация на „обитателите“.
Историческият чар на Халщат ще ви преследва по всяка калдъръмена уличка и от всяка цветна къщичка, от чиито прозорци през топлите сезони се спускат здравец и бръшлян. Красивите гледки и историята ви причакват на всеки ъгъл – от спокойната крайбрежна алея до заобикалящите алпийски върхове; от ритуала на костите до солната мина. Всичко доказва защо Халщат е получил своето копие в Китай. И не е защото обичат да правят реплики.
