През януари 1913 г. мъж, който по паспорт носел името Ставрос Пападопулос, слязъл от влака от Краков на гара Южен терминал във Виена. Бил почти мургав, носел големи селски мустаци, а в ръката си държал съвсем обикновен дървен куфар. „Седях на масата“, пише години по-късно човекът, който го очаквал, „когато някой почука на вратата, а след това я отвори и влезе. Той беше нисък, слаб, а кожата му беше сиво-кафява и покрита с белези от едра шарка. В очите му нямаше нищо приветливо или мило.“
Авторът на тези редове е дисидент, руски интелектуалец и редактор на радикален вестник, наречен „Правда“. Името му било Лев Троцки. А мъжът, когото той описва, съвсем не се казва наистина Пападопулос. Родното му име е Йосиф Висарионович Джугашвили, приятелите му го наричали Коба, но остава в историята като Сталин.
Троцки и Сталин са само двама от хората, живели в центъра на Виена през 1913 г., чиито дела са оказали влияние върху милиони хора не само от тяхното съвремието, а и много след това. И докато те двамата тъкмо изгрявали на историческия небосклон (всеки в своята сфера), Зигмунд Фройд вече бил добре известен и уважаван като авангарден психолог, издигнат по-късно в култ от свои колеги и последователи. Домът и кабинетът му по това време се намирали на ул. „Берггасе“ 19, където в днешни дни е музеят на негово име.
Младият Йосип Броз Тито, който по-късно става известен като комунистически деец и лидер на Югославия, по онова време пък работел в автомобилния завод „Даймлер“ във Виенер Нойщат, град южно от Виена, и търсел някаква работа в столицата, която да му докарва приличен доход.
Освен тях, в града бил и 24-годишен млад мъж, идващ от югозападна Австрия, чиито мечти да изучава изобразително изкуство във Виенската академия за изящни изкуства били попарени вече два пъти и сега бил отседнал в скромна квартира близо до Дунав в опит да преосмисли какво ще прави с живота си. Името му било Адолф Хитлер.
Съвсем не е случайно, че всички тези знакови в исторически план личности са потърсили развитие всеки в различна посока именно във Виена. През 1913 г. градът е бил столица на Австро-Унгарската империя, която се състояла от 15 държави и над 50 милиона жители.
„По това време Виена може и да не е била точно амалгамна смес от творци и амбициозни млади хора, но пък със сигурност се е оказала културният център, който бил привлекателен като локация и възможности за много хора между 20 и 30 години от всички части на империята“, твърди Дардис МакНейми, главен редактор на в. „Виена ревю“.
Любимото място на Фройд в града, „Кафе Ландман“, все още стои на известния бул. „Ринг“ в Инерещат (Стария град на Виена, който до 1850 г. всъщност е бил целият град). „Кафе Централ“, само на няколко минути пеша от него, пък било любимо на Троцки и Хитлер. Там посетителите можели да се насладят на различни видове торти или пък да четат вестници, да играят шах, но преди всичко да коментират културни, социални и политически събития.
„Част от това, което прави кафенетата във Виена толкова значими през онези години, е, че наистина много виенчани и гости на града ходели редовно там“, казва МакНейми. „По този начин посетителите взаимно се обогатявали най-вече в културно естество.“
Никой не знае дали Хитлер случайно не е срещнал Троцки или пък Тито се е запознал със Сталин. И все пак сатирични и радио-пиеси като „Заповядайте при д-р Фройд, г-н Хитлер“ разсмиват и до днес с намек за класическото „Ами ако все пак…“.
Австро-Унгарската империя намира своя край през 1918 г., когато Сталин, Хитлер, Троцки и Фройд вече са поели всеки по своя път, който ще промени световната история завинаги.
източник: BBC
