Точно такава беше моята реакция, когато за първи път ми предложиха паниран сладолед. Може би такава е реакцията и на повечето хора, защото сладолед и паниране звучат като като две абсолютно несъвместими понятия. След дълго убеждаване най-накрая се осмелих да го опитам и вече е отговорът ми е съвсем друг: Паниран сладолед? О, да!
Този странен горещо-студен десерт се предлага основно в китайските ресторанти. Случайно или не, една от легендите за произхода на класическия сладолед гласи, че той е открит именно в Китай. Още преди 5000 години китайците смесвали сняг и лед от планините, като прибавяли в сместа портокали, лимони, мед и други вкусотии. Известно време те успяват да запазят в тайна рецептата за производство и съхранение, но впоследствие сладоледът започва да се разпространява сред арабите, римляните и другите народи.
Дали обаче китайците наистина са го измислили? Подобно на много други храни, за произхода на панирания сладолед има редица легенди и предположения коя всъщност е родината му. Според една от легендите пърженият сладолед е сервиран за първи път на световното изложение в Чикаго през 1893 г. Година по-късно, през 1894 г., компания от Филаделфия твърди, че тя е изобретила този десерт и получава кредити за него. Според трета легенда пърженият сладолед е измислен в японските темпура ресторанти, а според четвърта – той се свързва с мексиканската кухня. Къде е истината? Може би някъде по средата.
Какъвто и да е произходът му, все пак има нещо общо в приготвянето му. Със сигурност трябва да имаме под ръка сладолед, яйца, брашно и олио. В различните рецепти към панировката могат да се добавят корнфлейкс, счукани бисквити, кокосови стърготини и др. Рецептата всъщност изобщо не е сложна и най-важното е да сме бързи. Сладоледът се разделя на топки и се слага в тава върху хартия за печене. Важното е да бъде много добре изстуден. След като престоят час-два в хладилника, сладоледените топки се изваждат и се овалват в сместа, която сме подготвили за паниране. Нужно е отново да престоят за още час-два във фризера и чак след това се пържат. Важното е и олиото да е силно нагорещено, защото по този начин панировката се пържи бързо, получава златист цвят, а сладоледът отвътре остава студен. Панираният сладолед се поднася веднага като се гарнира с мед, сметана, плодове или каквото ни дойде наум.
Ако случайно този десерт ви звучи познато, то може би е заради панираното кисело мляко, на което напомня. Неговото приготвяне също изисква известна бързина и сръчност. Само че за разлика от панирания сладолед, пърженото кисело мляко не е десерт, а спада към топлите предястия.
Хубавото на панирания сладолед е, че можем да си го хапваме през зимата. Любителите на сладоледи не е нужно да чакат лятото, за да си подарят този вкусен студен десерт. Ако ни мързи или не сме достатъчно сигурни в сръчността си, винаги можем да отидем до китайския ресторант и да си го поръчаме.
