Богатата и пребогата история на радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“ на БНР може да предложи изключително интересни примери от последните 11 години – за социолози, които са чудесни китаристи, за тромбонисти-драматурзи, за хора, измислили инструментите си и създали ги по подобие на обекти от заобикалящата ги действителност, за зъболекари-импресионисти (по Уди Алън) и т.н., и т.н… Но може би най-добре документирани са клавиристите, които имат какво да ни кажат и с гласа и текстовете си. Започваме от Анна Бо, един от най-интересните гласове в българския инди-рок и дрийм-поп – и преди 20 години с предишната вълна креативни музиканти на софийска сцена, и днес – след завръщането си с ново ЕР-издание и с концертите, които направи в рамките на „Аларма Пънк Джаз“, откривайки последователно през няколко месеца за Лидия Ланч, Шилпа Рей и Мик Харви. Тук предлагаме на вашето внимание целия концерт на квартета на Анна Бо от края на юли т.г. – от малката зала на клуб *Mixtape 5*.
Анна Бо, родена във Велико Търново в семейството на музикантка и художник, свири на пиано откакто се помни. Завършва музикалната академия, но избира свой път в музиката, като песните ѝ, макар да не са много на брой, са едни от най-оригиналните и разпознаваеми на българската независима сцена. Свирила е и е записвала с музиканти като Деян Драгиев-Даката, Максим Стоименов от Mental Architects, Мирослав Иванов Чарли от Babyface Clanи др., а постоянни членове на сегашната и формация са Георги Малчев (китари) и Иван Шентов (бас). Концертът, който излъчваме тук, е от подгряването на групата на бруклинската индийка Шилпа Рей, чийто подход към пианото пък минава през школата за традиционни индийски инструменти (хармониум). Гласът на Шилпа Рей (и начинът, по който го използва) обаче е по-близо до традицията на Ела Фицджералд, отколкото до тази на родния на семейството ѝ Бенгал. Нека чуем (и видим) как ѝ се е получило на „Аларма Пънк Джаз“.
Ммм-да, призовавайки „Бърза помощ“, полицията и пожарната, Шилпа Рей излиза иззад клавишите и направо се хвърля на публиката, но нека не забравяме и от кои среди произлиза музиката ѝ. Неслучайно Ник Кейв сам отива и ѝ се представя преди около десетилетие, след като остава очарован от неин ранен запис. После издава първото й ЕР „It’s All Self Fellatio“, а за един ключов период тя се подвизава и като беквокалистка в Grinderman и The Bad Seeds. Но да се върнем към пианото (и към сродните му инструменти)…
Челестата в Първо студио на БНР толкова очарова Шилпа Рей, че тя предпложи да я натоварим на тур-вана им и да си я вземат за турнето. Което няма как да стане по законен начин, но пък това разсвирване с интрото на песента ѝ „Burning Bride“ е повече от обещание, че тя ще се върне и догодина… А сега отиваме към следващия ни клавирен герой…
Стоимен Стоянов също е академичен пианист – възпитаник първо на Добричката и Варненската школи, а после и на Музикалната академия. Проектът му Nocktern е представян в няколко формата в рамките на „Аларма Пънк Джаз“ през последните три години – квартет, квартет със специални гости, соло (акустично в Първо студио) и отново соло (в електронен и електроакустичен вариант). По покана на „Аларма“ е свирил рамо до рамо с носителя на Наградата за филмова музика в Кан Йозеф ван Висем, с швейцарското инди-джаз дуо 2henning, с легендарните американци Kayo Dot и с ню джаз квартета Eyot. В момента работи и по съвсем различен в жанрово отношение проект съвместно с живеещия в София американски сингър-сонграйтър Алед Орду, а концертът, който ви предлагаме тук, съдържа и някои съвсем нови произведения и е от откриването за Мик Харви в *Mixtape 5* миналия месец. А, да, освен лирична и интроспективна, музиката на Стоимен си има и своята екстремна страна – нали помните, че именно той е гласът на Them Frequences?
…което е чудесен преход към четвъртия ни главен герой днес (да, именно днес, защото след броени часове отново ще го слушаме в София!)… И така: представяме ви Джеймс Лег от Тенеси:
Започнахме от биса на предишния концерт на Джеймс Лег в София (запис от архива на „Аларма“ и Бинар от далечната 2018г.) неслучайно, защото самият Джеймс Лег е от типа артисти, които могат да преобърнат музиката с главата надолу, без да се отдалечат и на инч от смисъла, заряда и духа ѝ. Отраснал в семейството на проповедник, Джон Уесли Майерс (както е кръщелното му име – б.а.) свири на църковен орган и живее сред госпъл-класики до 15-годишната си възраст, когато открива „Ролинг Стоунс“. Историята нататък можете и сами да си я донапишете… Интересното е, че зад изпомпаните клавишни партии за „Фендър Роудс“, сякаш от дълбините на Долната земя, звучи и един удивителен Глас!
Тази вечер ще имате възможност да го чуете отново на живо – от 21:00 ч. в Бар „Амок“ на ул. „Хан Аспарух“ 37, като изненадата е, че идва не с Дарън, който е зад барабаните в архивното ни видео, а с една много интересна млада дама – Ливия Ранали от бруклинската хеви-блус формация The End Men… Ще се видим пред сцената след няколко часа!
