Представете си свят, в който този текст превръща тученицата, храненето с нея и евентуално производството и продажбата ѝ в нова ниша в индустрията на храненето. Обзалагаме се, че можете, най-вече защото живеете в такъв свят. Той ви залива с информация за това кое е полезно и кое не, как да се храните, какви life hacks да ползвате, за да почистите петно, да сготвите супа или да закърпите чорап, например. Затова ние няма да ви убеждаваме в безспорните ползи от храненето с листни зеленчуци. По-скоро ще подходим с необходимата доза съмнение, както към всяко модерно нещо, което се харесва именно защото е модерно.
Но модерна ли е тученицата наистина? Първата ни среща с нея беше съвсем наскоро на една малка сергия на пазар „Красно село“, на която тя беше изложена наред с билки като гръмотрън, цикория, комунига и т.н. Невзрачните тлъсти листенца на тученицата, прашните и кални стъбла, отрязани ниско от продавачката незнайно от коя поляна, биха отблъснали всеки купувач, тръгнал към пазара с идеята да намери нещо екзотично и вкусно, но и не задължително модерно.
Тученицата (Portulaca oleracea) e считана за плевел и често е бъркана с тлъстига – сукулентно растение, наричано по нашите ширини Дебела Мара или Sedum, за да ползваме латинското наименование. Смятаме я за плевел най-вече защото се появява там, където почвата е обработена и в нея са засадени обичайни култури – домати, картофи, пипер, зеле, тикви, но можем да я срещнем и в пролуките по плочници и тротоари, включително и в град като София. Не бива обаче да я берем на места с интензивно автомобилно движение.
Не се изненадваме от факта, че човечеството я отглежда и познава вече 4000 години, а за вегетарианци и вегани тя е идеален източник на минерали и витамини. Ние имахме късмета да я срещнем и в дивата природа, както и да я опитаме като част от салата. Някои онлайн източници я наричат суперхрана, нареждайки я до киноата и чиата, като не пропускат да отбележат, че съдържанието на минерали (магнезий, калий, манган, фосфор, калций, мед) и витамини (А, В1 и С, никотинамид) в тученицата ѝ дава превъзходство дори над спанака (какво ли би казал за това Попай Моряка?). Всичко това може да е вярно, както е вярно за много други храни, които са смятани за здравословни, а някои от тях дори за панацея. Не бива да забравяме, че прекаляването с всяко нещо може да има обратен на желания ефект и че ловът на суперхрани, който съвременният пазар обича да практикува, невинаги се разиграва в полза на потребителите.
Според сайтове за здраве и клипове в ютюб тученицата е полезна в борбата с наднорменото тегло, при храносмилателни проблеми, за овладяване на главоболие, за подобряване работата на сърцето, очите, за понижаване на нивата на кръвната захар. За какво ли не, си казваме ние и цъкаме, изумени от факта, че не всички се хранят с тученица, а по някаква причина предпочитат да си купят салата от супермаркета или от близкия пазар. Разбира се, има обяснение за това – хората стигат до храната си по най-прекия и най-утъпкан път, а тези, които понякога кривват встрани, го правят с желанието да опитат нещо ново и различно. Малцина са хората, чиито хранителни навици и убеждения относно здравословния живот са в баланс. Обикновено те не пазаруват от магазини за organic храни, защото знаят къде се намират истинските органични продукти. Такива хора винаги търсят по-прости решения, неопосредени от трендове, непоискани съвети за хранене и стил на живот, и знаят предварително, че масовото производство на храни обикновено чувствително снижава качеството им, както и условията, в които храните се отглеждат. Да не говорим за мястото, на което са отглеждани.
Така че ние не искаме да правим тученицата модерна. Точно обратното – предпочитаме я свежа, набрана от ръката на някоя леля на пазара, да я отгледаме в домашна градина или сами да я наберем от някоя поляна. Защото пазарът и неговите капризи всъщност ни предлагат само още една опция, за която вече споменахме, но често пъти тя е далеч от етикета, който сме ѝ лепнали – organic.
