Въображението на децата e пълно с вълшебствата, а по Коледа вълшебствата са навсякъде. След като ви запознахме с вълнуващите заглавия при поезията и прозата, не ни остава нищо друго, освен да се гмурнем в света на детските книги.
„Боби и тайните агенти на Дядо Коледа“, Юлия Спиридонова
Започваме предпразнично с една коледна книга. В тази нова творба на Юлка текстът е умело съчетан с илюстрации на Филип Цонкин. Но какво всъщност се случва с главните герои в това забавно четиво? „Далеч, далеч на север, чак в Лапландия, се намира планината Корватунтури. В нейните недра е скрита работилницата на Дядо Коледа. Там елфите правят подаръци за послушните деца. А какво ще получат непослушните? Те ще намерят под елхата само вълнени чорапи. Сред милионите писмата до Дядо Коледа е и това на шестгодишния Боби. В тази приказка Юлия Спиридонова разкрива тайните агенти на Дядо Коледа – как изглеждат, какво се случва на тайните им съвещания и как изпращат докладите си до Лапландия. Коледа е време за вълшебства, а няма по-голямо вълшебство от обичта в семейството и нуждата да вършиш добри дела“.
„Лупо и Тумба, част 2“, Петя Кокудева
Няма как да ви представяме детски книги и да пропуснем Петя Кокудева. Който е чел вече първата част от забавните и поучителни приключения на енота Тумба и кучето Лупо, става завинаги фен на тези сладури. Сега Петя и италианската художничка Ромина Беневенти ни въвличат в нови 20 епизода. От хитроумните диалози на двамата герои става ясно защо морковите са полезни, как да надхитрите кошмарите и защо понякога главата ви бръмчи от умора. „ Ех, че красиво е морето, Тумба! – Как няма да е красиво, като излапва толкова рисунки! Нарисуваш ли нещо в пясъка, морето все протяга език и го облизва“.
„Топлото човече“, Мая Дългъчева
„През зимата има най-много работа. Тогава хората са най-премръзнали. Някои въздишат, облакътени по прозорците. Други стискат очи и броят овце до зори. А трети дори не броят вече – само гледат в една точка на тавана. Тогава Топлото човече тръгва по адреси. По прозорците, замъглени от въздишки, рисува сърчица. Сърчицето много помага! Веднага прави от тъжната въздишка щастлива. Топлото човече разпознава въздишките. Много е просто: тъжната въздишка е тежка, пада надолу и сякаш те дърпа след себе си. А щастливата е лека – лети нагоре и сякаш те дърпа след себе си!…“. Е как да не се влюбиш от първо четене в това топло човече?! Прекрасните рисунки към текста ,написан от Мая, са на Невена Ангелова.
„Нъцки“, Виктор Самуилов
Когато заговорим за поезията за деца, Виктор Самуилов е безспорният доайен. И в своята последна творба, наречена с шеговитото име „Нъцки“, той не изневерява на себе си. Грабващото оформление на книгата е направено от Люба Халева. Защо пък да не прочетем едно стихотворение:
Децата на този свят
Ту добър съм, ту лош съм, обаче
съм човече, което расте.
Затова и в закачка, и в плачка
ми прощавате: „Той е дете!“
Мамо, татко,
нерядко и вие
сладки,
кротки,
послушни
не сте.
Кой не върши от вас щуротии?
Значи не само аз съм дете!
„Феята от захарницата“, Катя Антонова
Катя Антонова е известна на малките читатели с книгите „Двете кралства“, „Рибка“, „Какво значи да си силен“. Последната ѝ книга обаче се занимава с фейски въпроси, а за изясняването им ѝ помага илюстраторката Мила Лозанова. „Феята от захарницата“ е една невероятно смешна, но не и захаросана детска книга. За една фея и едно момче на име Филип. За едно странно приятелство и за всичките смешки, които могат да произтекат от него. За едно съвсем градско приключение, което може да се случи на всяко дете. Стига детето да си има „Феята от захарницата“. Книгата съдържа една отвратителна торта, едни изчезнали гащи, няколко нелепи писма до Дядо Коледа и купища… захар“.
„Как Лора са научи да брои до 10“, Сотир Гелев
Една котка на име Сергей Есенин, чудовище с два зъба, три кофи с диаманти, четири фалшиви златни монети, пет цветни феи, шест малки мишки, седем сребърни копчета, осем паяшки крачета, девет гъби манатарки и десет камъка – това са само част от персонажите в книгата. Признанието за автора ѝ не закъсня. Тази година книгата взе отличието в категория „Детска литература“ на наградите „Перото“. Ето малко парченце от света на това чудновато момиче: „Лора можеше да брои само до едно. „Това ми стига“ — каза си тя. — „Мога да преброя всяко нещо, което видя.“ „Защо всички ме карат да броя повече от едно?“ — мислеше си Лора. – „Ще се науча, когато тръгна на училище. Тогава ще се науча и да чета. Дотогава предпочитам да ми четат.“
„Луна“, Иван Грозни
Има ли розови мравояди на Луната? Едва ли, но във въображението на писателя Николай Грозни и художничката Ива Сашева със сигурност има. „Авторите на творбата предлагат на българската публика една истински философски поднесена книга, изпълнена с много точно премерена естетика и увлекателна загадъчност. Дали малките читатели ще я разберат? А какво да кажем за големите? И не забравяйте, че „на Луната практически няма почти никакви мравки”, споделя впечатленията си от книгата Милена Радева.
