Ако бях живяла в ранния ХIX век, казва илюстраторката Анджела Барет, вероятно щях да работя като гувернантка. Едва по-късно, след средата на ХIX век, когато работят художнички и илюстраторки като Биатрикс Потър, на жените, които се занимават с изкуство или наука, е даден шансът да бъдат нещо повече от гувернантки. Това съвсем не означава, че за голяма част от тези жени-творци от викторианската и едуардианската епохи не се говори с понятията на една (ново)намерена женственост в лицето на природата и илюстрирането (и писането) на детски книжки. И докато днес голяма част от тези книжки са заменени от анимации като набралата популярност „Frozen“, е интересно какво се случва с работата на творци като Барет, родена във Великобритания в средата на XX век и създала едни от най-нежните, пълнокръвни и наситени с носталгия илюстрации на класически приказки като „Красавицата и звярът“.
Всеки илюстратор на детски книжки изгражда свой собствен свят, който да сподели с читателите си. По особен начин това е валидно, когато става дума за илюстриране на класически произведения (не задължително само и единствено приказки). Големият илюстратор разказва наново историята, най-вече когато тя е добре позната на децата и изглежда, че няма какво ново да бъде показано (разказано). Това всъщност е от изключително значение, защото най-малките читатели се учат да „четат“ първо през образите в илюстрираните книжки. А тези образи (тяхното качество, стил и изразителност) пораждат отношение към света и към неговото „възможно огледало“ в изкуството.
Илюстраторки като Анджела Барет разбират това – нейната работа не е пестеливата и щрихована илюстрация на други художници, а детайлно и внимателно вглеждане в подробностите, използването на пастелни, приглушени тонове и изтеглените силуети на персонажите в приказката. И въпреки че в България работата ѝ на практика не е позната (за разлика от работата на световноизвестния Феридун Орал, чиито книги в последните години завладяха българския пазар на детски четива), Анджела Барет определено е едно от най-големите имена сред илюстраторите във Великобритания.
Анджела учи илюстрация в Кеймбриждския технологичен колеж, както и в Кралския колеж по изкуствата – най-влиятелното училище за следдипломна квалификация в света, а първите ѝ илюстрации са публикувани в началото на 80-те, носейки ѝ поощрителна Mother Goose награда (най-влиятелния конкурс за дебютанти в областта на детската книжка във Великобритания) за 1984 г. Следват множество престижни награди, които я превръщат в една от най-влиятелните илюстраторки, не само на Острова. Това, което я отличава от днешното поколение илюстратори, е желанието ѝ да разкаже историята с всеки детайл, което означава, че освен внимателен илюстратор, тя е и внимателен читател.
Това всъщност е важната работа на илюстратора, тогава когато той работи по текст – да предаде историята, да я разкаже втори път със средствата на посредник, различен от езика. Анджела Барет успява да направи това по изкусен начин, създавайки приказен свят за децата, на който и възрастните да се насладят. Освен от текста, с който работи, Барет черпи вдъхновение и от творбите на художници предшественици – при използването на цвят, атмосфера, светлина в илюстрацията. Това превръща работите ѝ в произведения на изкуството, нещо, което не може да бъде казано за всеки илюстратор, без значение дали работи върху класически текстове или с модерен автор. А Анджела Барет прави и двете еднакво добре, с професионализъм, усет и изящност.
