Не, няма да слушаме нито веселяците от “Pate de Fua” (“Vamos a morir”), нито неслучилия се край на света на отишлата си доста преждевременно Ласа де Села, още по-малко последния двуактов и посветен на Дионисий албум на „Дед кен денс“ (с „Мистериите на Българските гласове“) и бродиран череп на корицата.
Каталунският автор и певец Албер Пла, познат ни и като съавтор на саундтрака на „Жива плът“ на Алмодовар реши в навечерието на техните Вси Светии да изкара на бял свят албума, съпътстващ театралното му представление „Страх“.
Усеща се и почеркът на младия каталунски композитор Рефри, когото досега свързвахме най-вече с гласовете на Силвия Перес и мултиноминираната за Латино-Грами Росалия. В случая вокалите в албума са на третата му „питомка“ – познатата ни от Оле! фестивал Росио Маркес.
„Страх“ е изповедта на едно дете, погребано живо, което се впечатлява от гроба си как живите въобще не чуват мъртвите. Противно на очакванията ни за траурна звучност, албумът е пропит с характерната за Пла детска лекота. Да не забравяме и албумите му с френския гений на детските музикални инструменти Паскал Комелад (“Somiatruites”).
След противоречивия прием на индепендентистките тежнения на Пла и някои по-стари негови „прегрешения“ – „Писмо до краля“, прекръстено „До Цар Мелхиор“ и дилемата му дали да остане с гаджето си терористка или да я предаде на полицията – рок-парчето “La dejo o no la dejo”, Пла отново е на границата на провокацията. Този път в темата има място и за детски песнички и лековати сюжети – „Мишлето“, „Циркът“, но и за дълбоки послания, особено в началото и края с „Погребение“ и „Сбогом, мамо“.
Далеч от показностите на Хелоуин и доста по-близо до духовните ни нужди от поне еднократен контакт с отишлите си около нас, албумът на Пла може да се слуша от малки и големи. Със сигурност всеки ще намери нещо за себе си и ще остави не по-малко от една мисъл за непрежалима своя загуба.
