Ангелите са навсякъде в Андалусия. Може дори да са „предградие“ на Химена де ла Фронтера (препоръчвано от собствен опит място за обед с тапас в кръчмата на пазара). В недалечния Херес де ла Фронтера така се наричат нощните дежурства на група лекари. Където и каквито и да са, със сигурност каталунката Росалия Вила може да бъде техен глас, въпреки мощното си вокално излъчване и избора на американския Лос Анджелис за снимки на клипа й.
Не знаех нищо за нея, докато не я чух в Duendeando на Тео Санчес по испанското Радио 3 – една от референциите за обществени медии в света. Направо бях шашнат как 23-годишно момиче, без да следва дословно каноните на cante jondo, го владее издълбоко. Преди 12 години реагирах по подобен начин на Силвия Перес, но тогава я гледах на живо в Гьор.
Агентите на Росалия ми отговориха на третата минута след изпращането на мейл с молба за скайп-интервю и представяне. Преди да ви преразкажа краткия ни разговор (технически проблем с премодулация прави невъзможно възпроизвеждането му, за което се извиняваме), не забравяйте, че зад гърба си тя носи 10-годишна страст към фламенкото. Че завършва висше музикално образование фламенко-пеене в Консерваторията в Барселона. И че темата в дузината песни на първия й албум е смъртта. Без да звучи нито патетично, нито трагично: началната композиция в оригинала си е кантиняс (вид алегриас).
Дуендето за Росалия е състояние, в което много рядко можеш да изпаднеш, колкото и да го търсиш. То може да се появи изненадващо в общуването както с музикантите на сцената, така и с публиката. 10 години са минали, откакто открива музиката на Камарон на приятелско събиране на улицата, когато озвучаването е идвало от уредбите на колите. Толкова е впечатлена, че решава да стане кантаора. И не, не може да си спомни конкретно името на първата песен, която я запленява – просто всичките са достатъчно силни. И да, това е бил периодът му с Пако.
Нямаше как да не я попитам за срещата с Рефри – толкова различен китарист от Пако, но и също толкова новатор. Оказва се, че имат не само общ приятел, а и общи вкусове и музикални референции, независимо от разликата във възрастта. Провокирам я за предишната му работа със Силвия Перес. За Росалиа в гласовете им се усеща и много финес, но и достатъчно вибрато – общ е изворът, от който фламенко-певиците черпят вдъхновение. Но всяка е уникална благодарение на същността си, на багажа, който носи със себе си. Честна и прозрачна откъм влиянията – така се вижда Росалия.
Не е важно, че някои я разпознават като гостенка на известен испански рапър във виралния му клип от лани – на светлинни години от това, което е сътворила БЕЗ него, но С Рефри. Остава да се надяваме да ги видим на тазгодишния Оле фестивал, където ще отбележим петте години стрийм Дуенде. Интересно ми е какво би избрала за първа песен в концерт пред непозната публика като софийската. Смее се – няма да е siguiria, по-скоро фламенко-версия на нещо познато или дори por tangos. За финал ни изпраща въздушна целувка от Барселона и ни оставя с албума си.
Дни по-късно испанският еквивалент на Бинар – Радио 3 екстра ни направи съпричастни на миниконцерта на Росалиа с Pефри в Прадо в поредицата Герника – определена от Росалиа като „симфонична картина на ужаса“. Определено не всеки може да свири с подобна история зад гърба си.
