Европейският ден на езиците 26 септември е само повод да си зададем за пореден път въпроса -доколко музиката е универсален език? Така се казва и албум на Джо Ловано, с който започва плейлиста ни.
Неочакван ракурс след неговия с хипнозата (познат тук като методът на Лозанов), дават композиции и на други джазмени (и не само), които разширяват тематиката. От езикът на времето (Пат Матини), през манифестите за чист език на Дейвид Гръбс, до машините, които ни помагат и пречат да учим чужди езици (Лори Андерсън).
Ако говорим за езика на тялото – в неговата универсалност ни убеждават и „Куин“ и Сеньор Коконът, а „Бавната ръка“ превръща езика на знаците в блуз.
Какъв по-добър завършек на нарочния ни плейлист от фламенко-интерпретацията на „Езика на цветята“ на Лорка от самия Маестро – Енрике Моренте!
