Градините на Джо Ловано

16/02/2021

Американският саксофонист е добре познат у нас – най-малкото от концерта му с Биг-бенда на Радиото. Но триото му, с което вече издаде втори лидерски албум за ЕСМ, е сравнително ново, въпреки че Ловано още преди половин век свири с барабаниста Кармен Касталди. Колкото до пианистката Мерилин Криспъл, изглежда почти невероятно, че на техните години и с техния творчески път, едва в 2018 започват да записват заедно. За име на триото си избират… килима. Техният със сигурност се тъче на ръка. Цветовете му са в много нюанси, но най-вече са пастелни. За плътността да не говорим. Още с първия си албум за ЕСМ в 2019 критиката е единодушна – „увереност, лиризъм, съспенс” („Бостън Глоуб”). „Свирим, все едно сме оркестър” – гордее се Ловано.

 

 

В излезлия в началото на 2021 „Garden of Expression” имаме сходни усещания, въпреки привидно спокойното начало. Композициите също са авторски, въпреки че Ловано намигва към стандарта „East of the Sun” в третата, „West of the Moon”, която слага завършек на баладичното начало на диска. Реминисценцията на Ловано е предизвикана от дългото турне с Даяна Крол, където всяка вечер е трябвало да свири хита, станал известен от Синатра преди 80 години. Следва заглавното парче, където всеки се развихря по своему. Мерилин превръща с импровизациите си камерната формация в ритмична фурия, особено след гонга в средата на парчето, която тенорът на Ловано уж се опитва да овладее, докато всъщност ѝ се отдава не без удоволствие. Пространството като че следва флуидността на чинелите. „Не сме група, където всичко започва с ритъма. Той еволюира във всяка пиеса, мелодията и хармонията са водещи” – така Ловано определя характера на триото, което също се развива почти неусетно, но и следва естествения ход на работата си.

 

 

Градините от заглавието не са нито тайни, нито подредени по конец. Което не пречи от тях да струи изящество, а не на последно място, и духовност – от вдъхновеното от една виенска катедрала начално „Chapel Song”, до финалното „Zen Like”. В него Ловано се отдава на любимото си от „Tones, Shapes and Colors” (1986) едновременно свирене на саксофон и гонг. Неслучайно албумът завършва с тези бавни резонанси на гонга, които оставят достатъчно пространства и тишини, превръщайки се в характерен почерк на триото. Но колкото и да поглъща звуци, килимът е достатъчно красив, и по думите на Ловано – дори магичен.

 

от

публикувано на: 16/02/2021

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: