Ако сте от поколението на прогресив-рока, няма как да ви изненадаме с необичайния за Дуенде плейлист, включващ Хамънд-орган в различните му начини на употреба. За самия инструмент стана дума в края на материала ни за прадядото на стрийма, телхармониума. Няма да се впускаме в техническите нововъведения, позволили производството на първите електрически органи, но няма как да не отбележим поне усилвателя, позволил не само намаляване на размерите, а най-вече автономноста на инструмента.
Не се чудим, че истинските органисти са се отнасяли с недоверие към електрическото недоносче в техните очи, предназначено за по-бедните църкви. И че е бил взет на въоръжение още от самия Гершуин, пробвал един от прототипите през 1934-та.
Неслучайно плейлистът ни започва с един от най-големите джаз-органисти, Джими Смит от албума The Work George Gershwin. Смит не е пионер – преди него инструментът е бил използван от Фетц Уолър – слушаме го с латино-джаз на Хамънд от 1941-ва, Каунт Бейзи (научил се да свири на орган от Уолър, в случая записът е от 1952-ра), Милт Бъкнър (записът е също от 50-те) и др.
Самият той остава в пантеона рамо до рамо с Рей Чарлз в сюблимната „I Got A Woman“. Но с него солиращата роля завладява съзнанието на следващите го, от Джордж Арванитас, през Валтер Вандерлей, Еумир Деодато и Еди Луис, та до Джоуей ди Франческо.
Предлагаме пет бразилски теми с всеки от тях, включително от дуета на Джими Смит с Джоуей ди Франческо от 2004-та и от този на Еди Луис с Ришар Галиано от 2001-ва. Италианската класика “Estate” също привлича вниманието на двама от майсторите на Хамънд-органа – слушаме я под клавишите и педалите на Джоуей ди Франческо и Еди Луис.
На свой ред Джими Смит е честван от провокативната Барбара Денърлайн (над 1 милион гледания в тубата) в посветения му “Jimmy’s Walk”:
Като акомпаниращ инструмент Хамънд-органът на Джон Медески продължава да ни радва и досега – достатъчно е да си спомним гостуването му през 2017 г в проекта „Хъдсън“ на Джак ДеЖонет, Лари Гренадие и Джон Скофийлд. Избраната композиция е не по-малко знакова – „Lay lady lay“ на Дилан.
Триото на Лу Доналдсон преработва един блуз от края на по-миналия век – „Ode To Billy Joe“ с Д-р Лони Смит на органа, когото слушаме също и със свободна интерпретация на „Елинър Ригби“. Великолепната четворка вдъхновява и триото на Андре Чекарели за албума им „3 around the 4”, където органист е Тиери Елие (в случая и вокал).
Малко след излизането на оригиналите, бразилката Розиня де Валенса вкарва в босата незабравимата „A whiter shade of pale“, а Джоуей ди Франческо прави джаз от хита на Майкъл Джексън „Били Джийн“.
Съвременното поколения джаз-органисти пък имат удоволствието да го използват с най-актуални компютърни програми за спонтанни инвенции. Заслужават внимание както французинът Еманюел Бекс, така и Кори Хенри (от „Снарки Пъпи“) в долното видео с участието на Джейкъб Колиър и прочита им на същия хит на Джако:
Иначе никоя уважаваща се плейлиста за Хамънд-органа няма да пропусне оригинала на „Мууди Блуз“ на „Нощи в бял сатен“, Кийт Емерсън – соло и заедно с Емерсън, Лейк енд Палмър („Картини от една изложба“) или Джон Лорд (соло и с „Дийп Пърпъл“). Към края на плейлиста сме включили негово соло в албума на „Артуудс“ от средата на 60-те, когато кавърират номинираната за Оскар “Walk on the wild side” (да не се бърка с едноименния хит на Лу Рийд). За да е финалът ни с вкус на мед, избираме още една тяхна версия на едноименното парче на „Бийтълс“.
