10 Август 1895 г. Американецът Тадеус Кейхил депозира пред патентното бюро под номер 558939 изобретението си „за електрическо генериране на музика с качествени тонове, голяма мощност и перфектно музикално изражение, която да се разпространява по електрически път от централна станция през транслиращи инструменти, даващи възможност да бъде приемана от апарати, свързани с тази централна станция“.
Звучи ви познато, нали? Първообразът на стрийминга. До първите опити за масово радиоразпръскване има десетина години, първите звукозаписни уреди са съответно на по-малко от 20 години (фонографът на Едисън) и 10 години (грамофонът на Берлинър). Въпреки, че патентът е издаден през 1895-а, първият работещ телхармониум (хармониум по телефон) се появява в Ню Йорк чак през 1907-а. Тежи само 200 тона, цената му в долари е умножена по хиляда на тон, изходящата му мощност е била над мегават и половина. Свързаните към него по телефона хотели, ресторанти и частни абонати са плащали такса да получават генерираната музика. Един от първите му фенове е бил Марк Твен, който е възторгнат до степен да заяви, че подобни изобретения му дават желание да отложи датата на смъртта си и сравнява възможността да имаш нон-стоп музика у дома с това да имаш газ и вода. Макар и виртуално, бихме се изкушили да добавим.
Все пак, за да се осигури 24-часова работа на телхармониума са били необходими минимум двама „пианисти“, които да генерират музиката на живо. Естествено, имало е и специално написани творби, но импровизацията е била на ниво. Всеки клавиш чрез прекъсвач задейства собствено динамо, чието електричество чрез централата се подава по телефонния кабел, за да се преобразува в звук от телефона или съответното приемно устройство с усилваща фуния в хотелите и ресторантите – по онова време електрическите усилватели още не са изобретени.
Стрийминг-услугата надживява първия крах на борсата и Първата световна война, произведени са още два телхармониума – по-големи и по-скъпи от първия. За съжаление, няма останали записи – идеята за непрекъснато генериране на нова музика в основата си е противоречала на възможностите за използване на механичен звукозапис за поевтиняване на стрийминг-услугата, което без съмнение можем да добавим към причините за постепенния отказ от нея от страна на телефонната компания, която я е предлагала. Високите цени на междуградските разговори също не позволявали масовото развитие на услугата, а появата на комерсиалното радио слага край на идеята в началото на 20-те.
Патентът не умира заедно с машините – смята се, че първите хамънд-органи от края на 30-те миниатюризират и развиват като възможности седемте октави и малкия честотен диапазон (4-4000 Hz) на първия телхармониум. Горе-долу век по-късно идва и времето за реванша на стрийминг-услугите над традиционните форми на линейно ефирно радиоразпръскване. И най-вече, в нашия случай, да работим в синергия.
