Марк Твен е истинско литературно явление и като такова идва на този свят заедно с едно друго такова – Халеевата комета. Животът му изобилства не само от хумористични случки, които белязват неговото творчество, но и от трагедии, необясними ситуации и пророчества. Възможно ли е Халеевата комета да е повлияла на този живот или земният му път няма нищо общо с космическия път на небесното тяло. Лесно е да си го помислим преди да разберем, че Марк Твен, освен че се ражда под светлината на кометата, си отива само ден след като тя е направила следващото си преминаване до Земята.
Да станеш Марк Твен, или колко е дълбока реката
Самюъл Лангхорн Клемънс – човекът зад литературния псевдоним, чрез който всички го познаваме – е роден на 30 ноември 1835 г. в малко градче в щата Мисури. Само две седмици преди малкият Самюъл да се появи на Земята, през нея минава небесно тяло, всявало страх векове наред – Халеевата комета. Мистерията около ярко светещото небесно тяло, което посещава орбитата на Земята, е разгадана от астронома Едмънд Халей, който през 1705 г. определя нейния орбитален период – приблизително на всеки 75 години тя преминава близо до Земята.
И така, Самюъл започва ярко своя живот. Той е шестото от общо седем деца и едно от четирите, които успяват да преживеят детството. Когато е на 11 години, баща му умира от пневмония и момчето напуска училище, за да работи. Той обаче успява да се образова сам, прекарвайки голяма част от времето си в библиотеките. По-късно работи и като печатар в Ню Йорк, Филаделфия и Сейнт Луис. Когато решава да се завърне отново в Мисури, пътувайки по реката с параход, той се влюбва – и в реката, и в корабите.
Обучението му за лоцман започва почти веднага. По това време това е престижна професия, по-добре платена дори от капитана. Лоцманът е човекът, който следи за течението на реката и за нейната постоянно променяща се дълбочина. Ако тя е достатъчно дълбока, за да премине корабът, лоцманът се провиква: „Марк Твен!“. Марк Твен буквално означава „мярката е два фута“ – дълбочината, която била достатъчно безопасна за преминаване.
Капитанът на кораба, на който работи Самюъл, не е надарен писател, но понякога нахвърля чисто практични творби, свързани с реката, подписвайки се под псевдонима „Марк Твен“. Няколко години по-късно, след неговата смърт, младият журналист Самюъл с уважение ще заеме този псевдоним и с него ще стане един от най-големите автори и хумористи на своето време.
Сънят
Още по време на своето обучение за лоцман Самюъл успява да убеди по-малкия си брат Хенри да се присъедини към него на парахода „Пенсилвания“. Той дори му намира работа като „черен“ сметководител, без заплата, но с идеята за повишение и факта, че двамата братя ще са заедно по течението на Мисисипи. Живот, който писателят по-късно ще опише в мемоарите си „Живот по Мисисипи“.
Една вечер, според автобиографията на Марк Твен това е било най-вероятно в края на май, корабът акостира в Сейнт Луис, където Самюъл, Хенри и семейството им вечерят в къщата на по-голямата му сестра Памела. След това Хенри се връща на парахода, а Самюъл прекарва нощта в къщата. Там той има прекалено ярък и обезпокоителен сън.
Младият писател сънува, че стои в дневната на сестра си, а на два стола до него е поставен метален ковчег; вътре в него лежи Хенри, а на гърдите му е поставен букет с бели цветя и само едно пурпурно червено в средата.
На другата сутрин той се втурва във всекидневната на къщата и трескаво се оглежда. Няма метален ковчег – всичко е било сън. Сън, който той ще разкаже само на сестра си Памела и след това ще забрави. За известно време…
„Пенсилвания и Хенри“
„Пенсилвания“ потеглил от Сейнт Луис към Ню Орлиънс и на борда притесненията от съня изчезнали, но останало друго неприятно чувство – враждата на Самюъл с моряк от екипажа. Неразбирателството помежду им стига дори до физическа саморазправа. Противникът на Самюъл е създавал и други неприятности в миналото и затова капитанът казва, че ще бъде сменен, когато се върнат обратно в Сейнт Луис. За да избегне други пререкания Самюъл слиза от „Пенсилвания“ и се качва на друг параход за остатъка от пътуването, който тръгва два дни след този на брат му. На 13 юни 1858 г. параходът „Пенсилвания“ избухва.
С два дни закъснение Самюъл пътува към Мисури, където открива брат си, проснат на един сламеник – със зле обгорено тяло и бели дробове, – а лекарите му казват, че няма да оживее. Всички, без един. Доктор Пейтън успява да стабилизира Хенри за седмица и да го извади от всякаква опасност. Една вечер му предписва една осма гран морфин, за да заспи. Дежурните лекари, млади и не толкова опитни, затрупани от ужасни случаи от експлозията, набързо и „на око“ премерват дозата морфин. Тя се оказва прекалено голяма и фатална. Хенри умира същата нощ в съня си.
На следващия ден Самюъл вижда тялото му, положено в ковчег, останалите са дървени, но неговият е метален – заради смелостта му по време на експлозията. След известно време влиза жена и полага букет на гърдите на Хенри – бели цветя и само едно пурпурно червено в средата.
Когато преди по-малко от месец, в нощта на съня, Самюъл и Хенри са в къщата на сестра си, след вечерята Хенри се отправя към парахода, сбогувайки се със семейството. Майка му до последно го гледа как излиза от къщата, сякаш усеща нещо различно. Хенри отваря входната врата, но се колебае. Връща се при майка си и отново се сбогува. „Пенсилвания“ ще избухне след няколко седмици.
Смъртта на Хенри тежи на Самюъл цял живот. Нима е можел са спаси брат си чрез пророческият си сън? Това терзание го кара да се обърне към парапсихологията и да стане един от първите членове на Дружеството за психически изследвания, основано през 1882 г. Дали странните обстоятелства около живота на „Марк Твен“ са белязани от космическия път на Халеевата комета? Не можем да сме сигурни, въпреки че цял живот нейната поява е била свързвана със значими или странни събития. Едно обаче е сигурно – той дойде и си отиде с нея, 75 години на Земята за него и 75 за нея в космоса.
