За разлика от контрабаса, челото далеч не е типично за джаза в различните му форми. С изключение на онези, доближаващи го до съвременната импровизирана музика, която отличава най-вече европейските артисти от повечето американски. Представяни най-вече от независими компании като АСТ и особено ЕСМ, творци като Аня Лехнер са наслада за ценителите и тръпка за откривателите.
Ако сте от поколението, което знае кой е Тарковски, няма нужда да ви въвеждаме в идеите на един от последните проекти с участието на Лехнер – Тарковски квартет на Франсоа Кутюрие. Заедно с акордеониста Жан-Луи Матиние – и двамата част от предишното трио на Ануар Браем, с което гостуваха в София преди малко повече от 10 години – квартетът не интерпретира музика от филмите на руския режисьор, а навлиза в неизбродимите и необяснимите души на героите. А челото е идеалният разказвач на детайли, загатнати от пианото на Кутюрие.
Първият път, когато гледахме Аня на софийска сцена бе в дуо с аржентинския бандеонист Дино Салуци и съвсем естествено е в плейлиста да започваме с техни танга. Но не очаквайте Пиацола или танго нуево на границата на две хилядолетия. Подходът на Аня, както и в работата със сакрални теми по Гурджиев и Цабропулос е на едно достатъчно отстояние, което дава интерпретационна свобода, оставайки вярна на основната идея. Заслушайте се в „Дудуки“ и се пренесете в по-добрата мистика. И ако джаз-идиомът е не по-малко важен за вас, макар и обогатен с индийски привкус, „Вокализа“ е вашето парче.
Щастието отново да сме с Аня в София е споделено. Още на 15 януари в зала „България“ тя представя втория концерт от цикъла „Музикална карта на Европа“. На 16 януари в Червената къща ще откриваме заедно първото нейно изпълнение на произведения на Георги Арнаудов и благодарим и на двамата за любезно даденото разрешение на Бинар за лайвстрийм на събитието. Не само заради техния жест ще ви ги представим ексклузивно на 17 януари от 11:30 на живо от Второ студио на БНР в първия за годината Бинар Лайв.
