Новата година идва с гръм и трясък и това можем да го приемем напълно буквално. Около полунощ междублоковите пространства се изпълват с взривове от всякакъв калибър и естество. Но нека не обвиняваме сънародниците си в нецивилизованост, по цял свят фойерверките са начин хората да изразят радостта си от настъпването на новата година. Радост, която обаче понякога се заплаща с човешки животи.
Тази година двама души в Германия починаха при „веселби” с пиротехника. А цял плаж край Сидни беше евакуиран от подпалване след инцидент с фойерверки. В България пък посрещнахме 2018-та с новината за опожарения приют в Нови Хан, стопанисван от отец Иван.
Огънят пламнал на втория етаж, където не спят хора. Стихията се разпространила в учебни помещения за децата и в библиотеката от покрива. Засега версията е, че искрата е тръгнала от комина. Слава Богу, бързата реакция на пожарната е предотвратила пълното изгаряне на приюта.
Обитателите са били изведени невредими и настанени в съседни населени места, където са посрещнали новата година. Докато ние сме хапвали пържоли и сме чакали да прозвучи националния химн, за да отворим шампанското, няколко десетки души в Нови Хан са мислили единствено как ще оцелеят през зимата.
Нещастията винаги идват когато сме най-малко подготвени, сякаш за да ни изпитат дали ще се справим с тях. В една страна, в която духовността е отдавна в Червената книга, местата, където обитава вярата, са най-лесно запалими.
Сега отец Иван има нужда от нашата помощ. Да, има нужда от помощта на всички нас, които на Нова година ядохме пържоли и пихме шампанско. Знам, януари е най-безпаричният месец, но можем да се лишим от нещо съвсем дребно, отделяйки средства за възстановяване на приюта в Нови Хан. И дори не толкова събраните пари са важни, а добрият пример. В България има криза на добрите примери.
Нека през 2018-та покажем с делата си, че не е точно така.
