Когато човек се пребори с наркотиците и започне своя нов живот, пред него се откриват много възможности. Иво Орешков, един от най-добрите сватбени фотографи в страната, има минало, което не иска да си спомня.
Силната вяра и убеждението му, че трябва да служи на Бог, го връщат към живота. Нещо повече – след своето изчистване от дрогата той започва да помага на наркозависими да излязат от опасния капан в който са попаднали.
Кое за теб беше най-страшното в периода, в който вземаше наркотици?
Най-страшното бяха болката, депресията и самотата. Чувството, че си нежелан, след като си същество, създадено да бъде обичано. Най-страшен беше мракът и безнадеждността за бъдещето. Наркотиците и смъртта сами по себе си не бяха нещо страшно. Те бяха ежедневие, в което съществувах, бягство от реалността, в която живеех. А реалността беше свят без любов, без топлина, без светлина. Свят, в който мразех да съществувам. За това предпочитах да гледам в другата посока, към дрогата и смъртта.
Как те срещна съдбата с хората, които те върнаха към живота?
В този период нямах особено желание да живея. Желанието да се боря дойде, когато ме посети самият Живот. А Той е жива Личност, името му е Христос! Как точно ме посети ли? Ами направи го така, както обикновено действа в повечето случаи, а именно – чрез хора. В едно смърдящо на цигари и евтини закуски кафене на Централна гара в София, докато си седях, дрогиран до козирката и отпивах от поне десетото за деня кафе, което нямаше никакви шансове да ме ободри.
Исус седеше там, на два метра от мен и чакаше удобния момент, за да Го заговоря и да ме избави. Разбира се, аз не разпознах, че това беше Той, поради факта, че беше дошъл не като дърводелеца от Назарет, а като две момичета, които познавах от уличните среди в София, където царуваше хероинът.
Видях ги и веднага си помислих, че мога да „намажа“ с малко „стаф“ (хероин на наркомански жаргон) и тъй като имах пари в себе си, директно отидох при тях и ги попитах: „Момичета, имате ли „стаф“?“ Те не ме познаваха лично, но се обърнаха към мен с усмивка, след което едното от тях каза: „О да, разбира се! Ние имаме най добрия „стаф“ в целия свят! Това е Исус Христос!“ Така сложих началото на моя край като наркоман. Беше ми даден втори шанс за живот, от който, разбира се, аз се възползвах.
Кога дойде моментът, в който реши самият ти да помагаш на наркозависими?
Желанието да се отдам на подобна мисия дойде почти веднага след като спрях наркотиците. В началото бяхме цяла групичка бивши наркомани, които с помощта на вярата променяхме живота си. Имаше една вярваща жена, която помогна на почти всички ни да излезем от ада на дрогата. И всеки от нас, след като стъпеше на крака, започваше да помага на тази жена в измъкването на нови и нови зависими от капана на наркотиците.
След време групата ни се разпръсна и всеки пое по своята житейска пътека, кой да гради кариера, кой да се грижи за семейство и деца. Години по-късно с няколко приятели от бившата групичка решихме, че е крайно време отново да започнем да подаваме ръка на наркоманите. Така преди десетина години създадохме група за взаимопомощ и я нарекохме „Изход“. Паралелно с това стартирахме ежеседмични сбирки за наркозависими.
Какви хора търсят помощ от групата за терапия?
Идеята на групата беше да подадем ръка на хора, имащи подобен проблем, от който ние самите бяхме избавени. И понеже познавахме проблема, ние разбирахме тези хора и те можеха да намерят приятелска среда сред нас в свят, който ги презира и ги отхвърля като ненужен боклук.
Как обикновено протича едно ваше събиране? Имате ли изградена с времето методика?
Ние не сме нито нарко комуна, нито болница. Не сме специалисти, лекари или психолози. Т.е. не можем да вземем при нас човек под 24-часова грижа и да го излекуваме от болестта на зависимостта. Ние сме просто хора с личен опит, които обичаме наркоманите и искаме те да преживеят свободата от изчистването, която ние сме преживели.
Събираме се само веднъж седмично в четвъртък вечер (което е крайно недостатъчно, но е много по-добре от нищо). На сбирките споделяме един с друг за живота и проблемите си. Молим се един за друг. Четем Библията и дискутираме интересни теми от нея, касаещи пряко живота ни и даващи ни отговори и насоки към разрешаването на личните ни проблеми. Опитваме се да поддържаме приятелска, семейна среда, където да има топлина и любов – нещата, които са дефицит в живота на наркомана.
Какво би посъветвал наркозависимите хора? Кое е първото нещо, което трябва да направят, за да излязат от капана на дрогата?
Наркозависимите трябва на първо място да осъзнаят, че дрогата е проблем за тях. На второ място, трябва да поискат да се измъкнат от този проблем. Щом човек има желание – ще намери начин. Ако няма, ще намери оправдание.
Когато спрях наркотиците преди 18 години, в България още нямаше адекватно лечение. Вкопчих се с всички сили в ръката, подадена ми от Бог чрез хора от протестантската църква, и Той ме измъкна от „ада“.
Разбира се, вярата в Бог не е единственият начин човек да се излекува от зависимостта. Но вярвам, че е най-добрият начин именно защото, срещайки се с Бог – своя Създател, човек открива и себе си, и смисъла на своя живот.
