Концерт на хърди-гърди виртуоза Гилем Деск
Концерт на триото за средновековна музика Ambient Folklore
Хърди-гърдито ( vielle a roue на френски, drehleier на немски) или „ренесансовият синтезатор с манивела“ си има своята история и в столетията преди Ренесанса, разбира се. През далечния XII век инструментът се е казвал по друг начин и на него се е свирело доста трудоемко. Били са необходими двама души – един за манивелата и един за по-фината мелодична част.
Девет века по-късно обаче хърди-гърдито преживява своя повторен Ренесанс или Ренесанс след Ренесанса, а Гилем Деск се явява нещо като Джими Хендрикс (макар и не чак в такива световни мащаби, в други времена живеем, все пак) за този чудат инструмент, познат както във Франция, така и в Скандинавския свят, в Унгария и в други части на Европа.
Петък вечер, на 24-и ноември, ще гледаме и слушаме Гилем Деск за първи път у нас – по покана на Петър Делчев от триото за средновековна музика Ambient Folklore и радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“, седмица преди официалното излизане на дебютния му солов албум Visions, седмица след новозеландското му турне. А ние пътьом успяхме и да разменим няколко думи с французина-виртуоз.
Как се появи хърди-гърдито в твоя живот?
Отговорът е лесен. Баща ми е майстор, който прави хърди-гърдита, и още като дете директно попаднах в света на този инструмент. Често се шегувам, че свиря на инструментите, направени от баща ми, от 4-годишна възраст, но наистина – всичко тръгва от детството ми.
Тук в България доста спорим през последните седмици дали да те наричаме „Джими Хендрикс на хърди-гърдито“ или „Том Морело на хърди-гърдито“.
И двамата ме вдъхновяват и много съм ги слушал.
И като сме отворили темата за влиянията и вдъхновенията…
Влиянията в музиката ми са всякакви. Започнах, разбира се, с традиционна и старинна френска музика. Като тийнейджър вече слушах много и различни неща. И много хеви метъл. Понеже съм и барабанист, тогава свирех в множество хеви метъл групи. Но тъй като обичам да изследвам (и музиката, и възможностите на инструмента), впоследствие започнах да откривам различни музикални жанрове от цял свят, така че всичко това е оказало влияние върху начина, по който създавам музика днес.
Възможностите на инструмента, който е едновременно струнен, клавишен и дори перкусионен, са на практика безкрайни.
Да, възможностите, които хърди-гърдито ти дава, със сигурност са безкрайни. А ако електрифицираш инструмента, тези възможности стават дори повече. Имам някои специални електронни ефекти, които съм добавил към хърди-гърдито си и така всичко се получава още по-безкрайно.
В момента съм се фокусирал повече върху нещо друго: следвам по-скоро предписанията, които сам съм си задал, за да разказвам истории с различните музикални пиеси. Някои от историите, разбира се, са преживени от мен, но други са съвсем фикционални. А понякога в основата на историята може да е просто дадено настроение. В тази насока развивам композициите си.
В някои от тях се причуват сякаш и балкански мотиви.
Обичам балканската музика и въобще музиката от вашата част на света – тя ми е помогнала много в откриването на нови светове. Но понеже още не съм бил по вашите земи, тази музика я познавам повече по слух. А чувствам, че искам да я опозная още по-дълбоко. Така че това идване до България и Румъния е много важен момент за мен.
Хващаме те на път от Израел за България, точно след турне в Нова Зеландия. Какво ти дава околосветското пътешествие като вдъхновение?
Пътуването е нещо ново за мен. Пътувам много по света едва от две години. Освен в Нова Зеландия и Израел, тази година бях и два пъти в Щатите, веднъж в Индия, а и в много европейски страни. Пътуването с рядък инструмент като моя прави комуникацията с хората много директна, и заради любопитството им. Ето, аз имам какво да споделя с всички тези хора – моя инструмент, моята музика. Не знам как да го опиша, но съм щастливец да мога да пътувам точно по този начин.
А местата, залите, публиката – те влияят ли върху решенията ти на сцената? И въобще импровизираш ли понякога в зависимост от ситуацията?
Да, винаги мястото и хората влияят върху пърформънса ми. Всеки концерт за мен е различен. Въпреки че програмата, която представям в момента, се състои основно от написани от мен пиеси, винаги включвам и елемент на импровизация – дали в звука на някоя от пиесите или в средата на концерта, свирейки нещо напълно импровизирано, но, да, всеки следващ концерт за мен е съвсем ново изживяване.
Твоят квартет Arcane Alchemists има доста интересна конфигурация – барабани, бас, хърди-гърди, тромбон. Активна ли е тази група в момента?
Да, все още свиря и с групата, но в момента, заради новата солова програма и излизането на албума Visions, може би не толкова често. С Arcane Alchemists планираме да се завърнем през 2018 г. с нова програма.
Какво ти дава соловият концерт, имайки предвид, че хърди-гърдито си е един малък оркестър, и какво ти дава свиренето с други музиканти?
Защото дори в предстоящия ти дебютен солов албум в една от пиесите свири тромбонистът на Arcane Alchemists, а тромбонът, както знаем, е нещо много близко именно до човешкия глас – този, който обикновено разказва дадена история.
Обичам соловата си програма, тя идва от сърцето ми, но мисля, че още повече обичам да свиря с други хора. И винаги е интересно да пробваш различни комбинации от инструменти. С хърди-гърдито не е трудно да попаднеш в нова комбинация, защото не е често срещан инструмент. Ето в Израел, откъдето летя за България, за първи път пробвахме концерт за хърди-гърди и диджериду.
А в Arcane Alchemists в началото нямахме тромбон, а само барабани, бас и хърди-гърди. А тромбониста (Рено Перо – б.а.), с когото сме приятели, го поканихме в началото да свири клавирни партии в групата. После обаче все по-често започнахме да използваме възможностите му на тромбонист, защото установихме, че тромбонът и хърди-гърдито наистина страшно си отиват като инструменти, така че накрая клавишните почти отпаднаха.
Вратите се отварят в 21:00 ч. Преди концерта на Гилем Деск е тази вечер в Първо студио на БНР на сцената ще излезе триото за средновековна музика Ambient Folklore. Началото е точно в 21:30 ч.
