Доц. Милена Георгиева е молекулярен биолог и генетик. Освен задълбочен учен и изследовател, носителка на множество престижни международни награди и автор на множество научни изследвания, доц. Георгиева е сред най-активните и успешни популяризатори на фундаментална наука у нас. За това свидетелства фактът, че нейното предишно участие в “ТЕД тоукс“ (TEDTalks) през 2013 г. беше избрано в 10-те най-добри презентации за годината.
Участието на доц. Георгиева в наскоро провелото се събитие TEDxSofia по нищо не отстъпва на предишната ѝ презентация, а дори напротив – презентирайки на родния си език, Георгиева прави изключително интересно и съдържателно изложение по въпроси, които пряко касаят настоящето и бъдещето на хората като общество, но и като вид.
В лекцията си доц. Георгиева засяга изключително важни като приложение, но и модерни в научните среди в западния свят, научни проблеми като създаването на индивидуални лекарствени препарати и курсове на лечение, съобразени със спецификите на генетичния материал на всеки отделен човек. Подобна иновация, която на повече хора може би звучи като нещо от сферата на научната фантастика, е възможна благодарение на международния проект „Човешкият геном“. Проектът отнема на учените десет години и официално е обявен за приключен през 2003 г. Резултатите от него правят възможно разчитането на наследствената информация, закодирана в нашите гени.
Доц. Георгиева и нейните колеги по целия свят в продължение на вече 15 години работят в посока на разгадаването на тайните, скрити в така наречената „книга на живота“ – огромната информация, кодирана в нашия генетичен материал. Количеството ѝ е наистина главозамайващо. Ако данните се разгърнат линейно, дължината им ще бъде достатъчна да покрие разстоянието от Земята до Слънцето… седемдесет пъти.
По-важното обаче е, че в нея е заложен целият ни живот – от това какъв ще е цветът на очите ни, през това как ще работят гените ни, до това от какво ще боледуваме и как ще остареем. В същото време броят на гените в човешкото тяло се оказва по-малък, отколкото учените са предполагали – само 23 000. Вследствие на това те заключават, че сложността на организма не се определя от броя на гените, а зависи от работата на тези гени, от тяхната активност и комбинацията между изходните им продукти, както и от фината регулация на тези процеси, изучавани от науката епигенетика.
За приложенията и възможностите, които така нареченото генно редактиране, заложено в програмата Криспър/Кас 9, открива пред човечеството, можете да научите от чудесната презентация на доц. Георгиева. В края ѝ тя се спира и върху моралните и етични проблеми, пред които тя и нейните колеги, но и всички ние като общество, тепърва трябва да се изправим.
