Датската джаз-дива Сесили Норби не е непозната на слушащите Дуенде. Но ако в албумите с Ларс Даниелсон на баса и Нюен Ли на китарата по-скоро сме се възхищавали на нейните интерпретаторски заложби, сега е моментът да се насладим на една малко по-различна Сесили, макар че хронологически този албум е по-ранен от тях (2011-a, дебют в АСТ). Дъщерята на композитор и оперна прима се връща с „Арабеск“ към мелодиите, с които е израснала. „Всичко е в мелодията“ – обича да казва тя. „Дори и най-софистицираният аранжимент на някоя чудесна класическа творба може да я направи скучна за слушане. Но не и изпяването на една увличаща, макар и проста мелодия.“
Сесили пише текстове към любими произведения на Сати, Дебюси, Римски-Корсаков. Прави препрочит на датски и на Мишел Льогран. И вместо финал – трибют към бащата, комуто дъщерята посвещава текст, изпят върху негова композиция. Резултатът е за слушане на един дъх.
Началото е с Паваната за бездиханната инфанта на Равел, посветена на покровителката му Дьо Полиняк и превърната от Сесили в размисъл за крехките страни на иначе стабилно изглеждащите хора. Самият Равел по-скоро е писал във въображението си как би танцувала инфантата в кралския си двор. Малко по късно Гимнопедията на Сати е пресътворена в страстно-лиричен монолог (No Air). Не са подминати както класиката на Аби Линкълн Wholly Earth, така и доста кабаретната (а и как иначе!) Bei Mir Bist Du Schoen, станала доста по-фънки не и без съучастието на електрониките на Буге Веселтофт. Арабеската от заглавието всъщност е свободният, но и повлиян от ориенталските приказки неин пре-препрочит на Шехерезада, където симфоничната поема отново е върната към първоизточника си, но през устата на едно сякаш отказващо да порасне момиче, което със сигурност също е било фен на Пипи Дългото чорапче.
В ролите на Томи, Аника, Коня и Господин Нилсон – добрите ни познайници Ларс Даниелсон, Буге Веселтофт, Улф Вакениус на китарата и Пале Микелборг на тромпета. Но и Катрин Гислинг – класическа пианистка и приятелка от детинство на Сесили. В студиото на Буге благодарение на тях Сесили признава, че се е почувствала много по-близо до композиторите-импресионисти, отколкото до Елингтън. А ние чувстваме, че за пореден път етикетите класика и джаз нямат никакво значение, когато сме открили още едно музикално съкровище.
https://youtu.be/aWJbM6hzRCk
