Не, не става дума за шуробаджанащина. Нито за пробутване на среднонадарено отроче в света на голямата музика. А за истински призваните, които в определен момент стават и признатите за създатели на джаз-династии. Ако Марсалис са непоклатими от позициите си в родните Щати, не по-малко интересни са дуетите на Чарли Хейдън с дъщеря му Петра, доста разнищваните заради статуса на филмова звезда на бащата Клинт и любовта му към джаза, развита от сина Кайл. Ако все още не се досещате, става дума за Ийстууд. А в последните няколко години в Европа – най-вече по концертните подиуми, са заговори за китарното дуо баща и син Вакениус.
Улф ни е добре познат като гост на Джаzz+ фестивал – соло и в дует с любимата ни Юн Сун На. Версията му на парчето на безвреме напусналия ни Йосбьорн Свенсон Dodge the Dodo го превърна в един от първите джаз-стандарти на новото хилядолетие, а авторската му Magic Moments даде име на поредицата, с която лейбълът му АСТ представя поредните си годишни компилации с най-интересното от артистите си.
Джон Маклафлин бе казал за Улф, че е роден с китара в ръка. За сина му това е още по-сигурно. В албума Father and Son разходките между жанровете са колкото интересни, толкова и учудващи като версии. Неузнаваемите Scarborough fair и Once upon a time in America са като че ли никога незапочващи, но и несвършващи, подобно на Макондо. Виртуозността е дублирана от дуенде в авторските Mistral (с прекрасни вокализи а ла Юн Сун На) и Paco‘s delight. А свободата, заявена в интрото на Birdland минава като южен полъх над по-голямата част от албума, включително и в традиционната фолк-композиция Vem kan segla forutan vind.
Изпятата лирика лично за мен е най-малко убедителната част от проекта, още повече с експлицитната претенция да се доразкаже с думи и едно неблестящо с нищо вокално присъствие иначе достатъчно убедителната история. Твърде близко до оригинала на Кет Стивънс, заглавната балада ни оставя с патетичен привкус. А предвид обраността на Улф, желанието им за бонус трак в същия сладникаво-горчив блузи завършек си е за учудване отвсякъде. Предпочитам вечната Eleanor Rigby:
Е, ако чувствате, че имате нужда от един майсторски клас по китара „по роднински“, баща и син Вакениус са на вашите услуги:
